::lol: ::lol: ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Охо Бохо е доста суеверен-гностик, благодарен на Бога,какъвто няма, и макар да няма защо.
Сутрин винаги, когато станеше,Охо Бохо се радваше на много неща, на които хората не се радваха-интересно защо ли?
Той благодареше на несъществуващия Бог,ето така
"Такова нещо като Бог не съществува, ама ТОЙ-въпреки че го няма, добре се грижи за нас, осигурявайки ни храна, вода ,приятни представления и приключения ,обръщайки ни в пеща на живота , като самуни хляб, за да не изгорим едностранно.Е, вярно, на някои от нас,печенето в живота,излизаше малко в повече от търпението им,както на Хубавата Еми наример,но това си е в реда на нещата,защото фурната на Бога няма определени параметри,
гаранционен срок и няма на кого да се оплачеш.А тази фурна да знаете, е мноооого,ама мнооооого голема, щото в нея се печаха и обръщаха съдбите на всичкия земен народ.
Кой ли ще яде толкова много и толкова горчив хлеб,това е въпросът"
::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
ТИ НЕ СИ ЛИ ВЪВ ФУРНАТА?
Денят с мутрите, започна сутринта рано и протече с много действия, които се засптъпваха и преминаваха едно с друго, на фона на неспиращия селски и монотонен ритъм.Диспечерките на селския живот периодично заспиваха и също така периотично ,трябваше да бъдат стряскани,за да не умрат от скука и да не пропуснат нещо важно.
Те винаги пропускаха съшественото,и макар да бяха много близо до епицентъра на събитията,живееха в представите си.
А това - живот ли е?
......................................
Около обяд, към Хубавата Еми , дойде първата сериозна заплаха и изнудване за този ден.Явно защото няма какво да прави,Малкия Мук вдигна рекордната скорост от 20 обаждания за 29 минути, при което започваше и изтрелваше следващият разговор-снаряд, преди още да е свършил предишния. ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Изправена пред офиса на селото,пред очите на нищо неподозиращите диспечерки,Еми застина в стрес от заплаха, в очакване на накакви "танковете"-така се изрази Малкия Мук,които да смажат нея и селото,защото не знаем защо. ::lol: ::lol: ::lol:
За да не бъдат смазани от танковете, които можеше да са зад ъгъла на първата сграда или дори на сфетофара,Охо Бохо и хубавата Еми се качиха на колата и избягаха,правейки много и безсмислени обиколки по града,само и само, да не станат жертва на теки танкове на Фюрера. ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
След няколко обиколки на града,след като се убедиха че не срещнаха никакви танкове,Охо Бохо и хубавата Еми се прибраха с прибежки и припълзявания,като Охо Бохо забрави въобще за бойната каска,която държеше в багажника на колата си.
Тази каска беше против глупост и тъпота, и Охо Бохо често я слагаше на главата си в критичните случаи.Но когато тези критични случаи станаха начин на живот,той просто забравяше за съществуванието и,оставяйки я забравена в багажника на колата.
Така стана и днес,денят с танковете,които се оказаха просто онези две мутри, които кибичеха и преживяха навън- пред офиса на селото в деня на великия селски събор на старейшините- мошенници.
Заплашени, Охо Бохо и хубавата Еми не само обикаляха по града,но бързо разпространиха заплахите по четирите краища на света,обявявайки началото четвъртата световна селска война, започнала още преди 20 години,далече преди да е обявена.
Във селския конфликт с танковете,бяха въвлечени Венетка търторетка,Тони -цукалото,адвокати и приятели, обаче имаше много , които не разбраха какво става,защото Охо Бохо си вършеше работата и дори се скара на диспечерките/Кал-инка и Врели Некипали/,защото както обикнованно бяха задремали на работното си място,в работно време.
И малко след 6 часа "такковете" дойдоха начело с Фюрера,който с мъка и подскоци се качи по стълбите пред селото,защото му бяха къси и криви краченцата..... ::lol: ::lol: ::lol: След него пристигнаха танковете- двете мутри с дебели вратове и широки бицепси и почти толкова умни.Единия от танковете беше дрогиран и гледаше особенно,малко стъклено през едното си дуло,стърчащо на застиналата му физиомутра.
Беше страшно. ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
След кратка схватка, Охо Бохо и Хубавата Еми бяха изолирани и заключени в офиса и останаха да танцуват танц насамес мутрите.
Танца насаме беше изпъстрен с непозволени удари,заплахи и бутания, изпъстрен с реплики от сорта:
"От угре фирмата е охранявана от тези момчета"
"От утре ТИ НЕ СИ УПРАВИТЕЛКА-АЗ ЩЕ УРАВЛЯВАМ ТУКІ"
"ТОЗИ ЩЕ ГО УБИЯ И ОТЛЕЖА И ЩЕ ГО ИЗХВЪРЛЯ ОТ ТУК"
"ТИ СИ БОКЛУК И ПУТЬО...." и разни други такива, които не блестяха с никаква красота и оргиналност,защото бяха изречени от Фюрера,който също не блести с красота и оргиналност.
На нколко пъти Охо Бохо беше повалян на стола си и бутан насам-натам, но беше опазен от Хубавата Еми, която неотлъчно стоеше между нападателите е него.
За какво ми е каска тогава, като си имам такава жива защита, разсъждаваше Охо Бохо, докато танцуваше в тройка и четворка,с нападателите си налитащи да го удрят през рамената на Еми.
......................................
Вие днес ще се смеете на написаното и то наистина е смешно,ако не е вярно.
Смешно и жалко е, след 14 години "приятелство",отношенията да ферментират така,че да счупят и съсипят селото.
Ето това е Бог-макар да ГО няма никакъв, ТОЙ се грижи за нас и затова -да видим грешките си,които сме допуснали в краткия си живот.
Опитите на Охо Бохо да викне Краси-Баси и Светла за свидетели ,не бяха успешни,защото те двамата бяха седнали на бюрата си, потънали в работа,невиждащи и нечуващи. ::lol: ::lol: ::lol:
По едно време, вероятно Светла избяха навън,по нужда, ама успя да повика полиция ,без да я предуреди за какво става въпрос, та полицаите като дойдоха,за малко да арестуват изнудвания и заплашван Охо Бохо . ::lol: ::lol: ::lol: ::lol:
Като разбраха че нещата са сложни за тяхните глави, полис-мените си си заминаха безславно, като дори стиснаха ръката на Охо Бохо за довиждане.
Охо Бохо, Еми, Краси-Баси,Светла и Владо останахме до 8 часа в мъчителното писъствие на Малкия Мук, който следавше да изслуша и понесе презрителното отношение на Еми.
Раплики от сорта,казани с чувство, рикушираха в слуха му,отказващ да ги приеме:
"Колко си гнусен и жалък"
"Задави се в алчността си-"
"Не ме докосвай...."
"Не се допирай до мен..." и други можеха да се чуят нееднократно в ефира .
..........................................
Ето-преживяхме още един ден,казва си Охо Бохо,благодарни на Бога,скрил се хитро нейде наоколо ,наблюдаващ хората и техните дребни и нищожни проблеми,които бяха повод за тези хора, да изявят тези качества, които криеха вътре в себе си.
Някои от репликите на Малкия Мук ,касаещи Охо Бохо,звучаха много вярно
"Теб всички те предадоха-и сина ти, и дъщеря ти и жена и приятелите които нямаш-и те те предадоха." -това повтори Малкия Мук няколко пъти и беше прав.

Охо Бохо ще преглъща този горчив факт в съзнанието си,защото това беше единствения вярен и съществен извод от тази селска криза и ситуация.
Ако не бяха предателствата преди години,нещата не можеха да се развият така, като дълга и ръждясала пружина,от някъкъв си никому ненужен механизъм.
Животът е една безкрайна пружина,един безкраен атентат,който не знаеш кога е започнал и кога ще свърши,ама го живееш...
Пружината на живота, ще бъде разтягана още дълго време-цял живот,ама се пазете,да не ви закачи тази пружина,защото
тогава става лошо.
Охо Бохо- предаден от всики, ама защото има защо.И кво от това?