Може да се окаже, че всъщност има единомислие, а разликата да се явява от влагането на различен смисъл в едни и същи термини.
Така или иначе, ето какво е мнението ми.
Намерението и решението са съзнателен, обмислен акт. Те могат да бъдат или да не бъдат реализирани чрез волята дотолкова, доколкото тя е отработена, развита като качество в индивида. Напълно съм съгласен, че първата, по-скоро непосредствената(необмислена) реакция е неосъзната. Тоест дълбокият импулс(командата) за точно тази реакция иде извън областта на съзнанието. Това са областите или на свръхсъзнанието или на подсъзнанието. Но източника на тези импулси довеждащи до мигновени, безпрекословни, безусловни и т. н. реакции не са нито намеренията, нито решенията, които са съзнателни, нито волята.
Колко пъти се е случвало, да се вземе някакво напълно обосновано от разума решение за конкретно действие и когато дойде време за изпълнението му, човек да извърши съвсем различно, дори коренно противоположно действие? Още повече, ако си поставен пред избор, решението на който трябва да се вземе незабавно - командата за изпълнение най-малко идва от съзнателната област. Тогава решението, изборът зависят от вида програми складирани както в подсъзнанието, така и в свръхсъзнанието и от това коя/кои от тях се актуализират от конкретните обстоятелства. Импулсите, за реакция, подадени от тях минават през център отговарящ за класифицирането им по важност и се спуска един резултантен импулс за реакция (действие) на индивида. Целият този процес обаче, противно на привидното, протича със скорост несравнимо по-бързо от скоростта на мисълта.
Разбира се има и много обмислени намерения и решения, които чрез волята, с по-голямо или по-малко усилие реализираме.
Искам да кажа, че когато се появи някакъв избор, не винаги реакцията ни е неосъзната, а може да бъде и в резултат на решение, което е съзнателен акт, т. е. съвместна дейност на ума и сърцето с техните продукти - мислите и чувствата.
Сега разбира се, ако индивидът е с наклонност да се наблюдава може да се стигне до някакво осъзнаване и след такава реакция, която е производна на несъзнателните области. Ако такава наклонност е постоянна, тогава съзнанието ще обхваща все повече територии от несъзнателните области и програмите действали досега неконтролируемо от индивида, ще бъдат опознавани все повече, бидейки изваждани в светлината на съзнанието, което автоматично ги поставя в състояние на контрол.
И за недоверието и съмнението ми се искаше да споделя мисли, но стана доста дълго дотук, та ще се откажа.