Точно така и аз го приемам, но не ми беше подредено. Само с музиката не съм съгласна и ще кажа защо.
Хармония и мелодия има само в периодите класицизъм и романтизъм (има и в по-късните епохи, но не е така ясно разграничено), което започва от Хайдн, Моцарт и Бетовен (виенските класици) и продължава вече с романтизма- Шопен, Шуман, Брамс и т.н. Преди този период обаче е Бах. Музиката му е полифонична. Представлява три или четири гласа (понякога и повече), всеки от който е еднакво важен и върви линейно, а не вертикално (както е при хармонията). Музиката се развива по начин, по който процесите стават в човека. След полифонията идва класицизма- мелодия и хармония. След този период възниква импресионизма в музиката (например Дебюси). Той е различен от класицизма. Особен е, има тенденция към едновременно описване на природни картини чрез музика, така и на емоции, усещания, но не от дълбок характер както при романтизма. След това идва взрива- експресионизъм (Шьонберг например). Той поставя нови правила. Подрежда под някакъв вид хаоса. Борави с елементарните частици, детайлите. Интересна е връзката на всички тези течения в музиката, и изобщо в изкуството, с духовно развитие на човека, както и най-вече с неговото светоусещане, и неговата мисъл.