Форуми -> Дъра - Бъра
Предишната тема :: Следващата тема
Автор Съобщение
01

Регистриран на: 01 Ное 2003
Мнения: 530

Пуснато на: Сря Сеп 01, 2004 3:23 pm Заглавие: Хубавата Еми има рожден ден.....ама и е тъжно

--------------------------------------------------------------------------------


Най добре подлагат крак джуджетата.
Джуджетата са великани, ама в тяхния измислен свят.
Къде е "зоната" да джуджетата?
Долу- низко.
Ето защо, ако се движиш долу -низко, шансът да се срешнеш с джуджетата е 100 %.
Ще ви изненадам, когато ви ръзкрия тайната, че джуджетата не са така мили и добри,с каквото впечатление сте останали от приказките.
Поначало приказките са писани от джуджета за джуджета и не забравяйте това.
Винаги в приказките разказвани на децата, се крие лъжа, която всеки следва да открие сам.
Охо Бохо изследва много "добри" приказки от живота си и знае това.
Животът е пълен с добри приказки, но не е толкова добър.
В света на лицемерието и лъжата, лицемерието и лъжата ходят по хората и пълнят главите им, с лицемерие и лъжа.
Тези две екстри се отглеждат промишлено, като във парник,като най красивите цветя.
Еми има рожден ден и обикаля обектите ни,за да черпи по случай "празника" си, състоящ се в осъзнатата принуда, да търпи гаврата във селото.
Тя няма "силата" на Охо Бохо и е отпаднала.
Малкия Мук се присламчва тук и там дори се е обадил по телефона на Еми за да я поздравява за празника,след като я заплашваше и изнудваше.
Тихата стъпка също се обадила на хубавата Еми, за да я поздрави най-лицемерно.
В света на лицемерието и лъжата, лицемерието и лъжата ходят по главите на хората.
Ще продължа по нататък, защото Малкия Мук е някъде тук-наоколо.
Току що Охо Бохо се размина с него, в офиса на Дружба и Фюрера гузно се разкара нейде
Как ли се чувствува ТОЙ, а?
Оставям ви да помислите и да се опитате, да се поставите на негово място.
Само не ставайте като НЕГО- моля ви.




Върнете се в началото

01



Регистриран на: 01 Ное 2003
Мнения: 530

Пуснато на: Чет Сеп 02, 2004 9:18 pm Заглавие: Набожния Охо Бохо

--------------------------------------------------------------------------------


Охо Бохо не е набожен!
А може би,Охо Бохо беше набожен по свой си начин.
За него най-вероятно Бог е селото ЕМ КОМПЛЕКТ 33, в името на което той правеше най различни и най-големи глупости и безобразия
които винаги свършваха благополучно.И за да пробва това правило, Охо Бохо правеше всяка следваща магария, още по велика от предишната, за да провери дали законът за късмета работи.
Ето затова, той не вярваше на други богове,както излиза от атзи приказка.
Всяка една "глупост" си имаше свой вкус,цвят, мирис и побъркваше околните така, както сега са объркани Хубавата Еми,Малкия Мук, Ангела -уморен на морето, Тони цукалото и всички други, които захласнато се спираха да гледат цветовете на фойерверките на глупостите, които бестяха като пъстроцветна заря или поне, като букет от пъстри цветя,подарени и никому ненужни, увяхващи и изхвърлени на бунището на така наречения живот.

Еми беше тъжна на така наречения рожден ден,въпреки че правеше геройски усилия да бъде обратното.Това е понятн на повечето от вас, които сте се сблъскали с живота и сте си задавали въпроса-ЗАЩО ЖИВЕЯ И ДАЛИ ВЪОБЩЕ ЖИВЕЯ, или просто се мъча,прикривайки това от очите на другите.На няколко пъти през деня , тя беше близо до плач, ама нямаше време за него, защото трялваше да препуска по обектите,а Малкия Мук препускаше подир нея.
Какво ли не прави "любовта", особенно когато я загубиш и как хората оглупяват от нея.
Ако някога ви стане малко мъчно за Малкия Мук нека е само малко.Той сам избра да глозга постния кокал на Тихата Стъпка и това ще бъде неговата голяма грешка,защото те двамата посегнаха на дъртите кокали на Охо Бохо, но се задавиха.Все пак да им пожелаем от сърце сто години съвместен живот, който ще бъде награда за добротата и на двамата, с горчивия вкус за това, което те се опитаха да направят,преглъщайки на една хапка дъртия Охо Бохо и селото ЕМ КОМПЛЕКТ 33.
Тихата стъпка, се обади тихо на Еми да и честити рожденния ден.
Като рабра това Охо Бохо така се разпали,че стопи телефона от високо напрежение и стъпката затъпя тъпо, от другата страна на невидимата жица.
Как може такова лицемерие след всичко това, което се случи през последните дни и години?
Само предишния ден, адвоката на Тихата стъпка тъпееше и се пулеше пред Охо Бохо и се опитваше да му продава адвокатски номера, свързани с имоти и пари и някакви адвокатски съждения за някаква си адвокатска истина.
"Рожденничката" се прибра уморена в дома си след работа, с купища мъртви цветя,оттледани за да бъдат убити и заклани, също като хората-джуджета, отглеждани за подигравка, гавра и майтап на ангелите от небето.
За нея "майтапа" наречен рожден ден, продължаваше с поредния купон, който задължително следваше да се проведе в някъкъв арест-торант, на който щяха да присъствуват арестувани, най близките и демони и гяволета.
Това беше вид "оперативка", целта на която е да бележи поредната точка, между това което е било и това, каето ще бъде.
Оперативката щеше да се проведе на нея беше поканен и Охо Бохо, но поради краткия дневен ред-само две салати,а и защото все още го болеше чейнето от юмрючните нежности на Малкия Мук,той напусна траурното събитие, наречено рожден ден и се пренесе замечтано в царството на сенките на сенките.
Тези траурни празници на хората-джуджета, се превръщат в смъртни дни за милиони цветя,които увяхват така, както увяхват хората, ама за цял живот.От гледна точка н цветята и на убитите и изядени животни, подобни джуджевски празници едва ли изглеждат най красиво и заслужават уважение.
Охо Бохо си спомня, че едно време, на подобни празници, МАИТЕ, са изтръгвали сърцата на враговете си и са ги изяждали докато са още живи и туптят.Тази процедура се извършвала толкова бързо и професионално,че този на който изваждали сърцето можел да види какво става с очите си.
Охо Бохо като побъркан стар и дърт ЗА МАЯН е приживявал тази процедура и няколко пъти е виждал сърцето си в ръцете на Малкия Мук и Тихата стъпка,които му бяха толкова добъри приятели,че замаяния Охо им подари не само сърцето си, но и доста голяма част от селото.
Днес за първи път на масата "на този така наречен празник, а всъщност-точно обратното/, не седяха тези "двамата приятели-джуджета, за които е валидна поговорката която вие знаете7
"БОЖЕ ПАЗИ МЕ ОТ ПРИЯТЕЛИТЕ МИ...." и дъртия Охо Бохо беше рядостен дори и само на това.

Колко малко е необходимо, за да бъдеш щастлив,помисли си за кратък момент Охо Бохо навлизайки в света на дедите си , в който няма ресторанти, в които до теб,да седят приятели- врагове.

ОХо Бохо- ето един повод истински да бъдеш щастлив на този свят. И кво от това?