Примерно на Агарта и вреди, щото тя го приема за актив-не виждаш ли, много ясно изпъква.

В процесинга има скала на тоновете и като прочетох за сефте, че липсата на състрадание е по-високо в скалата от състраданието, изтръпнах от неприемане.
От година и половина го осмислям. Липсата на състрадание е равна на хуановската безжалостност.

Не мога да ти обясня и аз логически, но като усет-като проявя грижа без емоции, винаги излиза добре и резултатите са възможно най-добрите.
Като намеся състрадание и се скапват.
Не знам защо, но се получава така.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.