Интересна тема, тъпо че се повдига в такъв контекст.
Защо?
Имам предвит защо състраданието е важно де. Ако примем, както е модно напоследък, че всички сме тук за да си минеме физическите инициации(или точки на реализация, или трупане на опит, или както там му за казва в момента), то излиза че състраданието е напълно излишно.

Ние си придизвикваме събитията около нас(дори и да е на някое от другите нива пак сме си ние), така че самосъжелението е пълна глупост. Състраданието е да страдаш с някой друг, а ако гореспоменатия друг не страда нямаш причина да страдаш и ти.На практика никой не би могъл да страда може само да трупа опит(изживяване),така че би трябвало състраданието да е излишно.
Обаче пък самото чуство не е част от общото съзнание, което само по себе си е достатъчно да докаже, че е нещо готино, да не говорим, че няма излъчване на нещо насадено от старата решетка(в смисъл старото ниво на съзнание с полярностите) въпреки че логично погледнато с отпадането на полуярното съзнание ще отпадне и състраданието.

Не мога да разбера. Дунов никога не ми е пасвал, така че цитата не го коментирам, но не мога да разбера защо състраданието или грижата да са важни?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите