всичко, което си написал може би е така....
Но е безсмисленно да се имитира духовност.
Плодовете от духовната работа вземаме с нас в отдъдния свят и там става ясно кой какво е свършил реално...
Духовната ни същност е като семе в нас. Както когато се грижим за едно растение като засаждаме семето в плодотворна почва, след това се грижим за него, окопаваме, поливаме и т. н., така е и с нас хората. Ако с усърдие и любов култивираме духовната същност вътре в нас, след така наречената смърт ще се превърнем в нещо съвсем различно от онова, в което би се превърнал имитиращия духовно развитие....