Сега кажи ми тогава защо смяташ,че тези становища са грешни,защото аз мога да ти кажа защо са верни.

Вярата е прегръщане на една идея,защото тя не е вяра,а надежда.Прилепваш се към нея, защото така се чувстваш,че няма да се изгубиш.
Вярата на повечето хора не е Вяра, а надежда (мечта), че има "нещо" като Бог, и те ще отидат при Него.
Тази НАДЕЖДА ги кара да казват: "Господи, вярвам че те има."
Но само думата, изразяваща една НАДЕЖДА не е достатъчна за да бъде Вяра.

Вярвате че има Бог.
Тогава трябва да вярвате и на Думите Му.
Бог казва: Обичай човека! Не осъждай ближният си! Моли се за враговете си! Обичай ме повече от всичко останало! Бъди Добър!
Ако не изпълнявате тези Негови Думи, значи не Вярвате. Значи правите Бог празнодумец. Значи вярвате повече на себе си, отколкото на Него, което пък значи, че не достатъчно Го Обичате.

В Евангелие на Магдалена е казано:
Цитат:
Където е мисълта ти, там си и ти.

Ако мисълта ви е повече в земното, там ще си останете.
Ако е повече обърната към Бог, там и ще отидете.

Не случайно е казано, че Вярата се измерва с делата.
Разберете ме правилно: делата не градят Вярата, а са показател за нея.
Тука се крие основната грешка на "пазителите" на Десетте Божи Заповеди.
Те си мислят, че ако спазват на дело заповедите ще се спасят.
Не!
Делата само показват вашата Същност.
Делата могат да заблудят човека, но не и Бога.
Ако искате да убиете човек, но не го правите, вие сте праведник пред лицето на човека, но пред Бога сте грешник.
Същото е и с всички останали заповеди

Когато вашата Същност се е изразила в добрите ви дела, тогава вие имате Вяра.
Във всички останали случаи вие имате в себе си една празна надежда.

Докато опитомените пеят в свободата си ,дивите летят ...