Казах че сте си измислили контекста, в който разглеждате проблема, не че сте измислили проблема.

>индивидуализацията предшества биологичното разделяне.... което изключва един от предните ти отговори

Кой точно отговор изключва?

>И това ни връща към моят първи въпрос - кога настъпва индивидуализацията на плода

Продължавам да твърдя, че няма точен момент за това. Кога ябълката става плод?

И ако имаме предвид, че детето започва да обособява себе си от околната среда обикновено чак около 3 месеца след раждането, можем да ИЗБЕРЕМ да говорим за индивидуализация едва след установяването на това съзнание у детето. Разбира се, ти или някой екстрасенс може да ИЗБЕРЕ да говори за индивидуализация още на сперматозоидите в тестисите, няма проблеми (това само като екстремен пример, нищо лично )

>Нали разбираш - блокажите в децата получени от психологичните травми на майката са също факт

Разбирам. Но ти нали разбираш, че ако те халосат с един чук и както кракът ти, така и чукът се потроши, твоя проблем и проблемът на чука са различни неща. Ще искаш ли да лекуваш себе си чрез оправяне на чука?

О, как можах да забравя, имаше една доктрина (т.е. пак контекст, в който някой поставя нещата) че всичко е свързано, и следователно ако оправиш чука, може да ти се оправи и крака

Ти избираш контекста. Ако искаш, занимавай се с майката, за да се оправи родовата травма на отдавна порасналото й дете, но бих ти препоръчал вместо това да обърнеш внимание на детето, и да оставиш майката настрана в тоя случай.

А иначе може да се заемеш и с човека, който е уплашил майката, и така да изцериш и нея, и детето, и внуците й, пък ако се захванеш с Адам и Ева, ехеййй, с един-два ребърдинга при тях ще вземе да се оправи цялото човечество!

Де да ставаха така нещата...