Здравей

Проблемът не е в клуба; ако има проблем, той е че си привързан към клуба

Можеш да го разгледаш като една по-модерна дъска, но все пак със същата функция на дъската, по която се пише с тебешир и се бърше с гъба старото. Би ли стоял привързан към дъската, и би ли искал "закриването" й, щото не се пишело еди-какво-си по нея?

От друга страна (ако са верни приказките за егрегорите) егрегорът на този клуб, подобно на всички "животинчета", си има инстинкт за самосъхранение, и не би допуснал току така да си умре. Струва ли си да използваш енергията си за подобна цел? И дали всъщност не го храниш с това? Не е ли за предпочитане да я използваш за осъзнаване и преодоляване на привързаността си?

Когато (и където) пишеш, пишеш. Когато не пишеш, не пишеш. И толкова.

Хм, кой ме съветваше преди време да спра да се занимавам с кастанедианците и кастанедианството, след като съм го надживял, а?