Само исках да ти кажа, че не е точно така, независимо колко ти харесва.

Полумъдреците, осъзнавайки сравнителната нереалност на вселената, си въобразяват, че могат да игнорират законите и-така те се явяват самонадеяни и щестлавни глупаци и се разбиват в камъните, разкъсвани на части заради своята глупост.
Истински мъдрите, съзнавайки природата на вселената, използват Закон срещу закона, Висшето срещу низшето и чрез изкуството на алхимията преобразуват нежеланото в ценно и по такъв начин изкуството се състои не в ненормални мечти и видения, а в използване на Висшите сили срещу низшите и в преместване от по-ниски планове в по-високи чрез закона за вибрациите. Трансмутация, а не самонадеяно преобразуване-това е оръжието на Майстора.



Такъв е парадоксът на вселената, изхождащ от принципа на полярността. Безкрайно цялото маже да се усети само в състояние на медитация, но в същото време то е Действителност и животът мисълта трябва да бъдат в съответствие с Висшата истина-винаги непостижима.

и още
Дръжте вашият разум винаги към звездите, но нека очите ви следват стъпките ви, защото иначе ще паднете в калта, опиянени от нереални висоти.


Помнете божествения парадокс, че докато вселената не съществува, тя все пак Е. Винаги помнете двата полюса на истината-абсолютния и относителния и се пазете от полуистини. Това, което херметиците познават като Закон на парадокса, се явява аспект на Принципа на полярността. Херметическите писания са пълни с препратки към проявленията на Парадокса, когато става дума за пределите на живота и битието. Учителите непрекъснато предупреждават учениците си за пропуски и грешки особено що касае проблема за Абсолютното и Относителното.
От абсолютна гледна точка вселената се явява илюзия, мечта, измислица по отношение на цялото, дори и ние говорим за света като за мимолетно видение. Абсолютната гледна точка е същността на предметите и явленията, както ги познава Божественият разум. Относителната гледна точка това са предметите и явленията, както ги познава Човешкият разум. Колкото към по-високи нива се изкачваме, толкова повече разбираме илюзорността на всичко, защото толкова повече се приближаваме към Божествения разум. Има безброй високо развити същества, които са стигнали различни и непознаваеми за нас стъпала в развитието си, но дори и те трябва да спазват законите на цялото, защото единствено Цялото стои по-високо от своите закони. Но от човешка гледна точка вселената е веществена и няма друг начин за въздействие върху нея, освен изпозването на висшите закони срещу низшите и преместване от низшите планове на вибрации към по-висшите.


Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса