Е, опасност от анатемосване има винаги, независимо кой, какво и кога го пише .
Става въпрос за Илюзиите на Ричард Бах, а не изобщо за окултната литература. Макар че, като се замисля, това е само едно от стъпалата към реалността.
Конкретно - видимостта е това, което виждаме и, ако нямаме навика да се замисляме, смятаме за реалност. Например - водата е течна и по нея не може да се ходи, а земята е твърда и в нея не може да се плува.
Видимостта е, че светът е ужасен, конкретно обстановката в България, и че ние не можем да направим нищо, освен да живеем този ужасен живот и да го псуваме - животът и управниците, и т.н. Реалността е, че ние сами си го избираме и дори си плащаме билетче /като в киното/, за да го живеем /т.е. да гледаме този филм/.
Виж, относно последния ти въпрос "А ние като част от нея, доколко сме реални?" - зависи от гледната точка - дали смятаме себе си за телата, които носим или имаме предвид себе си като духовни същества. Според мен, телата са в сферата на видимостта, а духовната ни същност - това е реалността, чрез която можем да променяме живота на телата си.