въобще не говорех за приемане или неприемане за лекуване на който и да е - това е личен избор и не ме касае.
говорех за познание - или липсата на такова:) От една страна - вирусът бил ужасен, виновен за всички нещастия и ужаси по света. От друга - сам човек страшно рядко можел да го победи и унищожи /т.е. заразеният не може да не е агресивен и да има доверие - дори да иска/.
Все едно при лекар отива болен с тежка пневмония - и лекарят му каза - ааа, ще дойдеш, когато спра да чувам пневмонията със слушалката!
Или друг пример: психично болен, в остра фаза, който е заплаха за обществото /може да утрепе някой/; нито той, нито персонала на псих. заведение искат той да влезе там. Но персоналът познава болестта и, дори да не може да я изкорени, все пак може да вкара болния в ремисия и да го пусне навън, спасявайки по този начин не се знае колко човешки живота./какво ли би станало, ако психиатрите кажат: ааа, когато спреш да ни нападаш и да ни гледаш с подозрение и омраза - тогава ще те вземем:)))) не го казват, защото знаят много за болестта и разбират, че болният не може да стане благ и кротък, колкото и да иска/.