Някъде в процеса на еволюцията на живота се е появил човека с неговото сепарирано себесъзнание. Оформила се е идеята за аз-а с неговата идентичност и отделност от всичко останало. Ненаблюдаваният поток от мисли създава впечатлението за 'мислител', който ги мисли. Но това е друга тема.

Оттам тръгва аз-ти взаимоотношението. Появяват се куп идеи, а тях и идеята за Бог - антропоморфна или не, няма значение, важното е да задоволява базисното аз-ти взаимоотношение, което е основа на сепарираното съзнание. После идва илюзията за избора и свободната воля, после идва илюзията за човешката воля и Божията воля, после идват цели тонове философии.

А всъщност е необходимо едно интимно вглеждане в корена на себесъзнанието. Има ли го или го няма мислителя, който на всяка крачка твори взаимоотношения?