нямам почти никакъв опит в тия работи; ако се е случвало нещо интересно, то е ставало "случайно", без да имам особен контрол:)
а иначе за себе си различавам наистина два вида, според начина, по който ги чувствам; не знам как да го обясня точно, но в едните има чувство, а в другите няма...; чувството е някаква смесица от страх, любопитство, усещане за реалност;
не, не е това ... просто е едно чувство, което после, дори сега, си го спомням, но не знам да има дума за него:)
а иначе си имам едни кусурчета още в характера, дето ме заземяват доста, нямам контрол над сънищата си, като анонимус, например; като му дойде времето, тогава:)
ако човек е нестабилен в ежедневието си, има сериозно уязвими места и неизследвани бездни в себе си, най-добре е първо да си оправи настройката и да затвори "пролуките", да си озапти личните демончета, да разчисти подсъзнание и въобще всякакво съзнание от всякакъв род призраци...собствените му "създания на тъмнината"; та сега се уча да ми е добре във всекидневния живот; и знаеш ли, в ситуации, в които преди съм изпадала в отчаяние, или някаква негативна емоция, сега ми е странно весело почти през цялото време; ако сбъркам нещо, или не успея, просто започвам да се смея на непохватността си
та имаше едно време, когато исках на всяка цена да преживея опитност извън тялото, например; сега май не е така; навсякъде е хубаво и тук, и там; и в илюзията и в истинската реалност:)))
мноого се разприказвах

Някога ме имаше, но сигурно бе сън...