Не бих казала, че е точно изкупване, а просто недонаучен урок. Гледах си наталната карта и се чудех какво трябва да значи това недонаучено нещо, което си влача от преди. Е, разбрах когато ми дойде до главата. А после започнах да си задавам въпроса Защо? Защо? Защо така стана? Защо с тези хора? докато накрая не се върнах назад и последното елементче от пъзела не си дойде на мястото. А връщането назад не мога да го опиша - един миг, а ми се стори цяла вечност. Буря от емоции и болка и всичкото наведнъж, сякаш целия живот, макар и кратък се изниза за секунда като на кинолента. И дори когато се върнах към днешната действителност не можех да махна тези образи - неканени се връщаха ярки и изпълнени с емоции.

Кой тук бе казал - че докато не те заболи - не си разбрал нищо?