Воалът се размърдва, воалът се разлюлява, воалът се вдига:

Някъде далече в България има гори и поляни. Горски поляни. Тук там са пресечени от пътни артерии, но рядко някой ги посещава, защото върху тях няма ни мотели, ни ресторанти, ни крайпътни магазини. Скучна работа. Интересното е под тях. Там има подземни съоръжения, заемащи огромни площи и останали от неизвестна цивилизация, населявала тези места. Всъщност цивилизацията май е известна, но не се знае нищо за нейния подземностроителен профил. За по-голяма точност - не се знае нищо за нито един от профилите и.
Не се знае, но само от археолозите и от тези, които дори не подозират, че нещо може да се знае. Защото там, в средата на август и в едно от помещенията седеше човек. А щом той беше там и ползваше помещение, значи че знаеше за тези съоръжения. Беше се настанил в нещо като безкрайнофункционален стол и сякаш усилено теглеше нещо. Теглеше не с ръце и крака, не и със зъби. Дърпаше с невидими пипала, израсли от краищата на косата му. По едно време една от клапите на тавана, с диаметър 7-8 сантиметра, се отвори с пукот и в помещението моментално влетя буен въртящ се вихър, който се разположи над масичката пред стола. Човекът веднага прибра пипалата - види се, беше завършил с тегленето. Изчака вихърът да се укроти, т.е. да се слее с помещенския въздух, с вид на човек, знаещ какво следва. Последва появата на ястреб с доста възмутен вид върху масичката. Човекът ахна. Ястребът, все още залитащ от въртенето, впери в него гневен поглед. Отвори човка да каже нещо и с това действие предизвика ответно трансформационно действие /в подземните съоръжения има други физични закони/, което го превърна моментално във Валсодар.
- Ааа, ето че си ти! Знаех си аз, че не съм сбъркал в локализацията и изтеглянето. - каза човекът, видимо отпуснат след изненадващия стрес от появата на непознат ястреб.
- Какво е това нахалство, Атанас_Ко! Как смееш да прекъсваш моето търсене!!! Не стига, че съм принуден по време на отпуска да обикалям в този вид, а и отгоре на всичко насъскваш срещу мен природни стихии!
- Няма такова нещо, стихията, ако може да се нарече така, просто ми помага. Пък и откъде знаеш, че тук няма да се получи развръзката на търсенето ти? Я кажи, накъде беше тръгнал, а?
- Търсех едно същество…
- Къде го търсеше?
- Честно казано, преди да тръгна да го търся, попитах очния си лекар :"къде е то?", той ми каза: "съществото е някъде там" и аз тръгнах за някъде там.
- Ето, видя ли! - въздъхна Атанас_Ко с доволен вид. - Няма какво да протестираш - ти пристигна някъде там!
- !!! Къде съм наистина? Откакто ме подхвана тази пущина не можех да виждам и чувам нищо!
- Ще ти обясня по-късно, не е толкова важно за момента. По-важното е, че учителите, с които контактува моето общество, избраха тебе за главно действащо лице в събитията, които се заформят в клубовете на дир бг!
- Какви са тия прос….
Воалът пада плътно