А при тия критерии, които издигаш, за какво отстраняване на илюзиите може да става дума?

Обясних ти, че съм възприемал как това, на което се смея в мен, започва да се гордее с това, че се смея. Не намирам гордост в самия смях. Може и да се заблуждавам, но сещаш ли се какво ми предлагаш всъщност? Да затъна в концепции, че егото ми било еди-кво-си и се размножавало и това било пак негово проявление...

Предпочитам да наблюдавам преживяването си. Не да го вкарвам в концептуални рамки. Ако почна да се чудя това илюзия ли е или не е, нали знаеш кой се чуди? Пак тоя, над когото се опитвам да остана