Далеч не е същото да се смееш на себе си да се смееш на другите.
И на другите може да се смееш по причината, по която успяваш на себе си, но това е по-рядък случай.

На другите обикновено се надсмива разсъдъка ни. Щото се мисли за най-прав, и така изтъква/доказва превъзходството си. Но това той в никакъв случай не може да го направи със себе си, противопоказно му е.

А че може да хлътнеш пак, може. Щото сме на ниво проблясъци, а не трайно светване
За момент сме над разсъдъка и му наблюдаваме цирка, а в следващия момент пак сме долу на арената

Егото не е лошо, както не е и добро
Има си го, и толкова . Става да му се смееш
Ако изчезне, ОК. Ако се върне, ОК

------
ПП
По-горе имах предвид смеенето като надсмиване над другите, приятелския съвместен смях е друга работа

Редактирано от Anon на 05.06.03 20:04.