При Хъбард-вейланс значи поредна роля, която играеш. Има и собствен-това, което е твоята истинска същност.
Ако идеш по-дълбоко естествено, ще се окаже, че и това нямаш.
Ама аз взех да предпочитам реални неща.
Значи играеш чужди вейланси, щото ти се активират енграмите-разни записи, които си получил в моменти на болка и безсъзнателност.
Значи той казва следното-човек има реактивен ум, безсъзнателното, подсъзнанието, умът на клетките.
Аналитичният ум е ново образование в еволюцията и е много фин и си го къткат. Като стане напечено, той изключва и работата се предава в ръцете на реактивния ум, който обаче си е клъгъл идиот.
Та примерно една жена е бита от мъжа си, пада на земята, някой бута стол, чешмата капе, по улицата минава кола. Аналитичният и ум е изключен и реактивният записва.
После уж всичко се оправя, ама жената има енграма-запис на реактивния ум.
Когато външните условия наподобят по някакъв начин оня момент, енграмата се включва. Примерно отива на гости при приятелка, от крана капе вода, по улицата минава кола със същия шум и хоп-енграмата се включва.
Обаче жената не играе себе си, тя започва да играе победния вейланс-т.е. тоя на мъжа си, нали той е победил в оная схватка.
Тя почва да грещи на приятелката си и сама не разбира какво става...
Нещо такова...
Колкото пъти сме правили неща, които сами не сме разбирали защо ги правим-от включването на реактивния ум са. И тогава все сме се опитвали да играем вейланса на победителя...
Или примерно малко дете, на което са му втъкнали, че прилича на баща си и то започва да го копира...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева