|
Тема |
Ние сме надеждно-скроени роботи [re: Гpъм*] |
|
Автор |
Exhemus (овчар) |
|
Публикувано | 22.05.03 16:42 |
|
|
за щастие и подобни въпроси, възникнали благодарение на второстепенното ни качество, наречено разум, трудно ще поклатят нашето съществувание!
Въпреки това, човек и добре да живее, на 150 години си казва – Писна ми! Нещо подобно говореше съвсем истинска жена от долината на столетниците Вилкабамба – на 130 г., без бял косъм и в цветущо здраве.
Дали този въпрос е плод на разум, достигнал някаква критична маса? – по-скоро не! Известно е, не само хората, орлите също стигат до подобно заключение .. и поле само свиват криле.. Има подозрения, че делфините, китовете и други същества правят същото.
Може би е плод на изчерпване на разума? Уви Дъщеричката ми, съвсем малка, попита: Тате след един милион години живи ли ще сме с теб? .. и я усещам да хлипа под одеалото. Значи тя в един момент е осъзнала смазващата огромност на времето и пространството. Да не би, тогава, въпросът да е плод на недостатъчност на разума?
Безсмислието на съществуваннието? – Щом Пълноценният Разум поставя този въпрос, той ще си отговори така: Хипотеза – безсмислено е ! .. и ще се самоубие..
Но като истински експериментатор няма да пожертва за експеримента цялата си маса. Ще остави едната половина за проверка на другата Хипотеза: Смислено е!
Е, какво ще кажете оставащите половинки? – Да му ударим по една ракийка със салатка а?
непротивоконституционствувателствувайте
|
| |
|
|
|