ами не, не точа сополи, просто не ми се играе на тази твоя игра сега :))

можеш да напишеш каквото си искаш за мен и няма да ме засегнеш или обидиш, няма дори да ме достигнеш, защото думите ти са шепот на сянка, фантазия на илюзия :))

този с който мислиш, че играеш е собствената ти опашка, защото там където ме търсиш мен вече ме няма

лично, личен, лице, личице, първо лице, аз аз АЗ АЗ

плашат ли те тези думи?
плашат те, защото мислиш че са реални?
и те са илюзия...
лице, лице, очи
гледам те в лицето и в очите
и виждам илюзия
уплашена илюзия
и се преливам в тази илюзия



"Аде де- не лъжи Мулето..."
как може една лъжа да излъже друга?