|
предполагам, че почти всички ще се съгласите с мен, че без личен Учител не може да се постигне практически нищо в областта на окултното познание.
Тайнството винаги се е предавало лично от Учител на ученик, Тайнство заключено не в думи, не в образи или концепции, не в техники или ритуали, а в нещо отвъд понятията на физическия свят.
не веднъж съм чувал, че когато ученикът е готов Учителят сам ще го намери...
обаче какво става на практика? ние тук нямаме търпение да се просветлим, дори да станем от своя страна учители... нещастието, желанията, страстите дълбаещи подсъзнанието и съзнанието ни тласкат да търсим, да си въобразяваме...
нима може това, което е отвъд думите, да се прочете в книга?
нима може това, което е отвъд хората, да се научи от някой човек?
нима може да се "види" невидимото?
нима може да се измисли немислимото?
мозъците ни са препълнени със стереотипи и ние търсим сред хората около нас жив Учител... както родителите ни са обяснявали света около нас, както в школото са ни наливали знание насила в главите, така се надяваме и да ни просветлят... ако трябва дори ще си платим - дали за книжка, семинар, курс, медитации...
аз обаче се питам - колко от живите хора са дойстойни да бъдат Учители? нима и те като нас не са ученици, които вървят по своя мъчителен земен път? колко са извисилите се Духове, които са привършили цикъла на преражданията си и са се върнали в земна форма с велика мисия?
истината е, че Живите Учители са по всяко време около нас, но просто не можем да ги видим, да ги чуем. вторачени в огромната си личност, заслушани в сладките приказки, които сами си говорим, ние нямаме нито очи нито уши за думите и образите на мъдростта и силата отпечатали се завинаги в космоса.
съзнанията ни са радио точка, която лови единствено Сигнал + от всичките стотици, хиляди станции.
нима пространството и времето са пречка за един истински Учител? нима той не може да дойде при вас с астралното си тяло, нима се нуждае от някакво тяло изобщо, за да ви предаде посланието си?
навсякъде виждам самодоволно ухилени козли, които се правят на Учители и поучават ли поучават.
виждам глупави ученици, които записват това, което не може да бъде записано и после още по големи глупци си купуват прилежно книгите, които искат да погълнат дословно без дори да се замислят и да ги наизустят, сякаш в папагалското повтаряне на неразбрани фрази има някакъв смисъл...
а е достатъчно само да замълчим, да спрем за момент бърборенето в главите си и да отворим умовете си, за думите на нашия Личен Учител, който е там някъде и ни очаква...  
|