Значи по първа точка, ако ти живееш скотски живот, всеки път за теб ще бъде изход: и да обичаме, и да убием богатите. Само че като не сме толкова силни да убиваме богатите, остава само да обичаме, нали? (ей, не призовавам към насилие :))

Ако се измъкнеш от скотския живот, но не тръгнеш по правилния, то значи си минал към друг скотски живот.

Бих спорил за това дали човечеството е станало по-добро през последните 2000 години. Според мен разлика разбира се има, то се е развивало, но не на височина а на ширина. Не към любов, а към потребление. Любовта не е станала повече в света в крайна сметка, нали? Така че кое е доброто...

Просто сравни обществета и ще видиш разликата. Тогава е имало само авторитарни режими, робство, радвали са се как лъвове разкъсват хора и т.н.

Има една мисъл на Айнщайн: "Интелигентността е постоянно количество в света, но броят на хората расте". Това доста добре пасва и за любовта, не мислиш ли?

Самата дума "постоянно" ми звучи противоречиво.

"По-добре едно малко и контролирано зло отколкото свят от крайности - една група окрилена от някаква любов, и една шайка главорези" - не виждам промяна в смисъла, даже ми става по-тъжно, щото резултатът пак е предрешен.

Защо? Какво щеше да бъде, ако имаш тези две групи или ако имаше само едно контролирано зло? Можеш ли да дадеш качествена или количествена оценка за зло?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите