Значи по първа точка, ако ти живееш скотски живот, всеки път за теб ще бъде изход: и да обичаме, и да убием богатите. Само че като не сме толкова силни да убиваме богатите, остава само да обичаме, нали? (ей, не призовавам към насилие :))
Бих спорил за това дали човечеството е станало по-добро през последните 2000 години. Според мен разлика разбира се има, то се е развивало, но не на височина а на ширина. Не към любов, а към потребление. Любовта не е станала повече в света в крайна сметка, нали? Така че кое е доброто...
Има една мисъл на Айнщайн: "Интелигентността е постоянно количество в света, но броят на хората расте". Това доста добре пасва и за любовта, не мислиш ли?
"Това, че много често и голяма част от хората са паднали духом и вършат нечестиви неща не означава, че някой ден техният процент няма да намалее" - ами не е имало и няма никаква гаранция това да се случи. Тая надежда е на 2000 години, но става все по-далечна. Напротив, непрекъснато се потвърждава тенденцията към ръст на спорния процент.
Щом толкова държиш, ще преформулирам последната си мисъл:
"По-добре едно малко и контролирано зло отколкото свят от крайности - една група окрилена от някаква любов, и една шайка главорези" - не виждам промяна в смисъла, даже ми става по-тъжно, щото резултатът пак е предрешен.
|