Викаш, като ще се правиш на маймуна, прави се до край.
Та същия този преподавател, като вдигнеше някое момче да го изпитва, дава му да пише на дъската(беше по вътрешни незаразни болести(вет. мед.)). Изписва се дъската с лекарства и дози, значи и съответно се взима сухата гъба и се започва триене да има място за още писане. Та става стария фокер и вика, нееее, мойто момче, по сухо не бива. Вие младите, вика, все припряни, бързате, а то по сухо не бива. Топни губата, пък тръкне малко, ето виждаш ли как върви...като по масло. Айде, все тей да караш, че по сухо не бива...и гледа момичетата из под очи.
Голям образ беше.