За Анимус и Анима съм чувал, но не помня подробности. Въпросът ти наистина звучеше чисто концептуално, но и сега продължава да ми се струва така. Не се опитвай да навреш преживяването на живота си в теории, чиито и да били те. Например много по-лесно ми се струва да прехвърлиш отношението си към един човек към всички хора от същия пол, когато вярваш, че "така става".
Аз не чувствам в себе си никакво разделение на "мъжки" и "женски" качества, не мога (и смятам за глупаво) да се деля така. Понякога проявявам качества, които харесвам, друг път обратното. Влизам в роли, обикновено автоматично, но това е положението. Такъв съм, и продължавам напред. И колкото повече осъзнавам, толкова повече се променям, това става естествено. Опитите ми насилствено, с "воля" да се правя по-добър почти винаги ("почти" го слагам само щото не обичам абсолютистките изказвания) са се проваляли.
Обикновено виждам ролите, които играят другите (другия пол в частност), но и да чувствам някакви комплекси или страхове, правя каквото смятам за необходимо въпреки тях. Ако някоя емоция стане прекалено досадна - Natural Born Releasing :)
Разбирам че не можеш да кажеш всичко тук. Вероятно нямам подобно вътрешно преживяване, и не мога още да разбера добре какъв е проблема.
Няма нужда да отговаряш на този постинг тук
Разсъдъкът ми иска да бъде прав! Твоят също! Майната им...
|