"Духовно развитие самостоятелно няма! Душата разцъфтява самов общуването между самите хора, между ближните!"

Не знам кой го е казал това, Лекси ..., но абсолютизмът във всичките му форми не ми е съвсем по вкуса ...

Аз си мисля, че човек може да научи по нещо от всяка ситуация ... Може "да работи над себе си" съзнателно и самостоятелно, може да общува с другите хора и това също да му носи "мъдрост" ... Двете не се изключват, а се допълват.

При мен лично обикновено се редуват периоди, в които се създават условия, в които съм в "лека изолация", за да мога да имам повече време за четене, мислене, анализиране и т.н. ... и периоди, в които социалните ми контакти са "по-активни" ... Всичко зависи от "приоритетите" в момента ...

Безспорно човек не може да живее "пълноценно" без да общува със света около себе си ..., но и всеки се нуждае от "собствено пространство", време за себе си...

И защо точно само с "ближните"? Общуването с хората, които наричаме "инакомислещи" също може да ни донесе познание и мъдрост ... Много често, когато "навирим нос", че сме открили "абсолютната истина", те се явяват като "нашия коректив" ..., като изпитание за егото ни или просто за "наученото"...

Само лично мнение ...
С поздрав!

P.S. А това за Натали ... Лекси, мисля си, че когато човек е в състояние да си задава въпроси (колкото и "нелогични" или "риторични" да се струват на някого), има по-голям шанс да получи отговорите им ... , по-голям шанс да намери "своята собствена истина" ... и "своя собствен път" ...

Всяко мото е "рамка", а аз предпочитам картини без рамки ...