Разбира се, че ще чакам другото да ми се размине - няма да се навирам в пламъците просто ей така. Много хитро беше това с бутилката - едва ли има друго по-добро сравнение.
За влюбването мога да ти кажа, че това е първично чувство - отминава с времето и се забравя. Друго е да се почувстваш подценен и отхвърлен - доста по-неприатно усещане. Особенно, когато твоя любим те отхвърли или те замени за друга. Неразбирането е също много лошо нещо в отношенията на една двойка - в повецчето случаи заради това се разделят.....
Вървя си по улиците или съм ня някоя сбирка на групата или съм някъде другаде, гледам повечето момичета около мене и си викам "това не е за мене". преди една или две години не съм мислил така и не бях толкова критичен. Защо? Да не би да съм си вдигнал критериите или просто вече виждам много повече недостатъци у хората.

Нека да се потопиме във водите на вечността. Там сме само ти и аз.