Браво де-точно за това говоря от толкоз време и почти никой не ме разбира.
Физическата болка отминава, и душевната може да отмине по същия начин, само дето е дълбоко вкоренено, че не отминава. Ето- и приказки се създават. Това е вкоренено убеждение просто. Че душевната болка не отминава. И точно това убеждение ни пречи изобщо да търсим начин да се измъкнем.
С тотално изчувстване-смятам аз.
Душевната не отминава, защото ние не сме я допуснали в себе си-веднъж и тотално. Не сме я доизживели. Тя е започнала, но не сме и дали възможност да се изяви и да отмине отсамо себе си. Стопирали сме я с идеята, че така правим по-добре. И тя е прилепнала на чувственото ни тяло като неизживяна...недоизживяна. Изтласкана.
Значи изходът е да се изживее. С кръгово или циклично дишане. Трябва да питам в юога точно за него, но така, като четох, не е нещо специално. Дишаш с горната част на гръдния кош-хващала съм се, че дишам така, когато имам болка наистина...
В тоя сайт на Менсън има доста техники.
Но началото е да разбереш, да осъзнаеш, че имаш проблем и какъв е точно тоя проблем.
Разбирането е илюзия. Оцени нивото на осъзнатото незнание. Неразбирай осъзнато.
|