Да речем така-чувственото тяло е свободно и течащо като звънлив бистър поток.
Скараш се с гаджето и изпиташ болка. Обаче нямаш силата да я оставиш и изпиташ тотално, потиснеш я и на нейно място изразиш гняв. Ярост. Изпочупиш прозорците и, псуваш я...каквото се сетиш.
Тази болка обаче е в теб, ти не си посмял да я изживееш, инстиктивно си се затворил за нея. И тя прилепва към чувственото тяло като струпей. Обездвижва го на мястото, където е прилепнала.
Или родителите ти като дете са те оставили една вечер сам в къщи и ти си изживял огромен стрес и чувство за изоставяне.
Или баща ти вечно ти се е карал за щяло и нещяло и ти е присадил чувство за вина....каквото и да е-при всеки има множество различни прилепнали чувства.
Защото са болезнени и не сме ги доизживели и не сме намерили начин да ги приемем.
Отгоре на повърхността си станал непукист. Или безчувствен. Или гневлив. Или някакъв друг, но тази черупка ти служи, за да скриеш оная първоначална болка или неприятно усещане.
Е, първоначалната емоция е болестта на чувственото тяло. Когато е прилепнала и обездвижила участък.
С това се занимава психоанализата.