Виж текста по-долу, нещо което съм написал скоро, по друг повод, но там може да намериш нещо което да допълни виждането ти
В него прилепналите убеждение са "Аз съм", а подтиснатите чувства - "Аз не съм"

Тъй като живеем в полярен свят, ние сме възпитани да избягваме единия полюс (злото) и да се стремим към другия полюс (доброто), според представите за добро и зло, които имаме. Те изграждат от философските и морални възгледи на родителите, учителите, обществото, партията, църквата. И всеки път, когато вследствие на това възпитание кажем “Аз съм добър (образован, честен, справедлив, християнин …)”, то ние създаваме и противоположната реалност – “Аз не съм лош (неграмотен, лъжец, лукав, езичник…)”. В психологията “Аз не съм” се нарича СЯНКА, затова ще използвам този термин, за да назовавам явлението.

Обикновено всяко самоопределяне от типа “Аз съм…” поражда и преценка - “Аз трябва да бъда честен християнин, следователно не е правилно да си лукав езичник”. В Новия завет Христос казва по повод на такива преценки: “Не съдете, за да не бъдете осъдени”. Нека да видим до какво води едно подобно осъждане и нарушаване на закона, който Христос ни е дал.

Както в реалността не можем да избягаме от сянката, която нашето тяло хвърля, така и в нашия живот ни се налага рано или късно да се изправим лице в лице със СЯНКАТА, която сами сме създали. Тя се промъква отначало в нашето обкръжение - колеги, роднини, съседи, онлайн познати - и в тях ние виждаме всичко онова, което ние не сме. И тъй като сме на страната на доброто, то се опитваме да им дадем от нашето знание и морал, за да ги приобщим към каузата на доброто. И колкото по-упорити в стремежа си към доброто ставаме, толкова по-голяма съпротива срещаме. Така малко по малко СЯНКАТА се приближава и се настанява у нас, и ние решаваме да обърнем “дебелия край” и започваме да сипем заплахи, че иноверците ще горят в ада, че са под влияние на лукавия, обсебени са от сектите или от малоумие.
Така СЯНКАТА, нашето “Не – Аз”, това, което до вчера отричахме, днес е превзело душата ни. До вчера устните ни изричаха благословии, а днес сипят заплахи и проклятия. Злото, което беше извън нас вече е пуснало корен в душата ни. Хората около нас го виждат и ни го казват открито, но ние отричаме – и как иначе, та нали ние сме правоверните, добрите…

Всеки човек се сблъсква с това явление – СЯНКАТА, която в библейските текстове е наречена лукаваго. Естествената реакция е страха (или поддаването на изкушенията), но правилната реакция е любовта. Не случайно Христос казва "Възлюбете враговете си", защото в тях се проектират вашите собствени СЕНКИ, иначе те ще се промъкнат във вас и ще ви превземат отвътре. Не случайно и в Господнята молитва се казва “и избави нас от лукаваго”

Как можем да се справим с проблема?

Първо – като не се упрекваме за нищо, нито обвиняваме когото и да било - светът е такъв какъвто е, защото така е сътворен от Бога - просто го приемаме. Така ще преживеем радостта от живота.

Второ – като не осъждаме и не слагаме "етикети" на хората - добър, лош, зъл, красив, православен, сектант и т.н., а още по-малко на себе си (защото така подхранваме СЯНКАТА)

Трето – като обикнем всички хора около нас такива каквито са, защото благодарение на тях ние сме такива, каквито сме - справедливи, честни, добри.

Четвърто - простим на всички, които са ни обидили или наранили по един или друг начин

и т.н.

С други думи нищо ново под Слънцето