Относно чувствата-говоря за недокрай изживените чувства.
Изживените чувства спират да ни безпокоят, отиват си.
Неизживените ги натикваме все по-дълбоко в себе си-в подсъзнателното. И оттам ни разяждат.
Техниката най-общо е-
Пипни някое чувство за ушите, ако имаш смелост, започни с някое неприятно.
Остави го да те овладее напълно, дай му време, колкото му е необходимо да се прояви.
Просто чувствай, не коментирай, не анализирай. Спри ума си. Обикновено ние не чувстваме чувствата си, ние ги анализираме.
Та остави въпросното чувство да се прояви безмълвен.
Чуй смисловото съобщение, което то-чувството ти носи. Чувството, не анализът на чувството.
Приеми го и му благодари.


Относно убежденията-аз съм българин, българите са беден народ, аз съм различен българин....
Аз съм страхлив или смел или мързелив.
Аз съм вятър неуловим....
Тези убеждения на практика също са на подсъзнателно ниво, нищо, че ги изразяваме с думи.
Този апартамент е мо-това също е убеждение.
Аз имам кола....
Абе каквото се сетиш...

Еле убеждението-аз съм духовен и вървя с бързи крачки по пътя напред...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите