|
"Един ден аз вървя по пътя и срещам
един ученик, запример ви го давам, върви си той, запалил
цигарата си, не ме вижда. Щом ме видя, веднага си свали
ръката и скри цигарата. "Отгде този учител сега?" Аз казвам:
не е научил урока си. Казвам: Не, не, Царството Божие с този
дим няма да го намериш. На окултния ученик не се позволява да
пуши! Може, но в редки случаи, само когато иска да се
дегизира. Учителят може да пуши, но ученикът - никога!
Тръгвате ли, няма пушене. Кой е този ученик, аз няма да кажа,
не искам и той да си каже името, но е факт. Той отива към
изток, аз отивам към запад. Към Бога отива той, но наместо
свещ, тютюн запалил. Те са малки работи. Да запушиш една
цигара аз не го считам за голям грях, защото в Писанието няма
закон за него. За винопийците има - вино не пий, но за
тютюнопушачите - няма закон, свободни са, за тях няма нищо
казано. Тъй че няма закон за тях, с който може да се съдят, но
правият закон е следующият: коминът е направен за дим, а
човешкият нос не е направен за комин. Някой път някой като
пуши, изкарва дима през носа навънка и казват, че е майстор
пушач той. Пушенето на тютюн, пиенето на вино, психологически
всякога са свързани с известни недъзи на човешката психология.
И тютюнът сега в Европа се употребява като едно наркотическо
средство против усилената деятелност на нервната система. Тя
се намира в едно болезнено състояние, което искат да лекуватчрез тютюна."
Tir na Nog
|
За тютюна
