|
Любовта е сила, която не отстъпва пред
никакви външни насилия. Любовта изключва страха.
Коя е причината за противоречията? - Противоречията се крият в
човека, в неговите вътрешни чувства, в това, което той е
складирал в своето подсъзнание. За да разбере това, човек
трябва да познава естеството си . Като познава себе си, човек
ще познава и другите хора. Така той ще разбере, че като форма,
всеки човек, всяко същество носи в себе си известен род сили,
които оказват добро или лошо влияние върху хората. Тази е
причината, за която един обичате повече, а друг - по-малко.
Всички хора обичат малкото агънце, радват му се, галят го.
Обаче, като видят змия, всички отстъпват настрана, страхуват
се от нея. - Защо? - Агънцето носи един род сила, а змията -
други сили, съвършено противоположни на тия, които са в
агнето. Значи, според устройството си, външните форми
пречупват светлината в себе си по особен начин, вследствие на
което произвеждат благоприятно или неблагоприятно влияние
върху човека. Змията, за пример, така пречупва светлината в
себе си, че произвежда големи сътресения върху човешкия мозък.
Като наблюдавате черепа на змията, намирате голяма дисхармония
в него. Моралните и чувства са едва в зачатъчно състояние.
Змията е лишена от нежност, от съчувствие, в замяна на което в
нея са силно развити разрушителните елементи. Светлината,
пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в
човека. Страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и той
може да припадне. За да не се прекъсва тази връзка, на помощ
идва вярата. Където има вяра, там страхът е изключен. Докато
човек вярва в някого, страхът стои настрана. Щом изгуби вярата
си, страхът идва на първи план.
Какъв е произходът на страха? - Страхът е остатък от далечното
минало, когато човек се е отделил от Бога, т.е. когато е
скъсал връзката си с Първата Причина. Въпреки отклоняването на
човека, Бог пак го държи в съзнанието си и го заставя да се
подчини на Неговите закони. Страхът е остатък от една култура,
в която животинският елемент е имал преодоляващо влияние.
Страхът е най-високото чувство в животинското царство.
Човекът, който е живял през тази епоха, е бил много висок, над
15 м височина. Той е бил гигант. За да се развие страха в
него, помогнали му са големите сътресения, големите
преживявания, през които е минал. От силни сътресения, той е
бил подхвърлян във въздуха като перце. И до днес още хората
носят последствията на тия силни преживявания. С това се
обяснява страха на човека от змия. Той е страдал много пъти от
змия, вследствие на което и до днес носи спомена от тази
опитност. Страхът, който човек е преживял в миналото, днес се
е видоизменил, преминал е през разни фази: страх за прехрана,
страх от външни условия на живота, страх от болести, от
сиромашия, от пожари, от природни стихии и т.н. Този страх е
естествен.
Казано е в Писанието: "Начало на мъдростта е страх Господен".
В страха влиза разсъждение, разум. Като се страхува, човек
започва да мисли. Без страх никаква мисъл не може да се
събуди у човека. Страхът предпазва човека от зло. Затова е
казано, че начало на мъдростта е страх Господен. Вместо да се
пазят от злото, хората се пазят от правене на добро. Те
казват: Не е нужно човек да прави добро. Някои хора правят
добро от страх, а някои не правят добро от страх. За пример,
един богат човек върви сам в гората. Среща го просяк, спира го
и му иска милостиня. Богатият иска да му даде някаква монета,
но като си представи, че при отваряне на кесията си, просякът
ще види златните монети, ще се съблазни и може да го нападне,
той казва: Нямам пари. Значи, от страх той се отказва да
направи добро. Богатият може да постъпи и по друг начин. За да
не настрои просяка против себе си, той му казва: Понеже нямам
пари в джоба си, ела у дома да ти дам. В този случай той прави
добро, но пак от страх. В правене на доброто човек не трябва
да се ръководи от страха, но от благото, което доброто ще
допринесе, както за него, така и за онзи, на когото се прави.
И в правене на доброто, човек пак трябва да знае, как да
приложи светлината.
Следователно, който иска да подобри живота си, той трябва да
познава законите на светлината и да ги прилага. Човек не може
да бъде морален, нито духовен, ако не разбира законите на
светлината . Моралният и духовният живот подразбират изобилие
на светлина, която внася дух и разположение у човека. Тази
светлина се отразява благоприятно върху развитието на човешкия
мозък.
.
|
...на човешкия мозък
