Виж, трудно бих могла да охарактеризирам японската музика като плавна.
Тя е по-скоро изпълнена със сдържано напрежение, динамика, на моменти е твърде рязка и скокообразна. До голяма степен отговаря на облика на японския народностен дух. Имам и вокално "декламативно" пеене - в музикални поеми се разказват древни легенди за воини, принцеси, морски битки... Но този начин на пеене трудно може да бъде издържан от едно неподготвено ухо. На мен лично много ми харесва и го намирам за много маниашко.
И изобщо традиционната музика на представителите на жълтата раса (Китай, Япония, Корея, Виетнам) се характеризира с т.нар. пентатоника, т.е. използване на само 5 тона (вместо 7) в рамките на 1 октава. Това им придава твърде спесифично звучене и кореспондира с по-различните връзки между отделните части на финото им тяло в сравнение с тези на един европеец например. Затова и тази музика трудно намира ответ в западните души... Виж по друг начин стоят нещата примерно с индийската, средноазиатската или арабската музика...
А, имам и един диск с музика за дзен-медитация. И тук музиката не е "плавна", но освен традиционните японски инструменти - японска бамбукова флейта - шакухачи и японска цитра - има и 1 кларинет (на него свири западняк) и неговото влияние може би прави музиката да звучи по-достъпно.
Ако проявяваш интерес, остави координати, ще се срещнем и ще чуеш!


Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва....