Може би в понятията влагаме различни "нюанси" ...
За да "приема" нещо, първо трябва да го "разбера" ...
"Пречупването на Аз-а", както го нарече при мен става осъзнато. Осъзнато правя изборът да се смиря и да "приема". За това се изисква "съгласие" между "мен" и "мен"...
И повярвай ми, ръководна роля за решението играе "сърцето ми" и не толкова "ума си"...
Ако "сърцето ми" "приема" или "не приема" нещото, независимо от това, какво казва "ума" и логиката ми, просто му се доверявам ... и ... почти никога не съм "бъркала" ...

От друга страна, ако "не разбирам" нещото, не си позволявам да го отхвърля ... Поставям го "отстрани", за да се върна към него, когато съм "готова" ...