Всяко истинско приемане е свързано с болка. Ако не беше свързано, човечеството отдавна да е станало просветленчество...
Всеки живее в някакви илюзии и всеки има илюзии...и всеки се движи по плоскостта избягване на болката-стремеж към щастието.
Всеки.
Защо смяташ, че хората не са приели истината и не са скъсали с илюзиите си?
Ако късането с илюзиите даваше щастие или поне удоволствие, както примерно яденето на сладолед?
Човек се стреми към удоволствието и избягва неудоволствието. Защо хората за толкова хиляди години не са приели нещата такива, каквито са, а продължават да тънат в мрак?
Исус, Буда, Мохамед, Ошо, донът, Махавира....ако приемането беше свързано с удоволствие, стигаше и един да отвори очите на няколко други, за да се разпространи благата вест....защо от векове хората не приемат?

Понякога съм нежна и добра....