Предстояло да се срещнат двама големи учители и учениците им си фантазирали след като всеки един учител говори такива мъдрости - кой знае какво ще кажат като се срещнат. Като се срещнали те просто си кимнали и седяли един до друг два дни без да си кажат каквото и да било. Като се разделили след два дена учениците попитали единият от тях - какво стана, защо мълчахте. Учителят им отговорил: Още като се погледнахме в очите и в едим миг се разбрахме. Видяхме красотата и радостта. После нямаше нищо за казване. Просто се наслаждавахме на присъствието на друго просветлено същество. Каквото и да бяхме казали щеше да бледнее в сравнение с това което чувствахме.