|
Тема |
Re: За смирението [re: CEKTAHT] |
|
Автор |
Tишинa (проникваща) |
|
Публикувано | 19.08.02 18:48 |
|
|
:-) аз пък мисля че двете се проникват едно в друго.
Любовта се реализира в смирение, когато ти е нужно смирение. Когато е нужно нещо друго .. се реализира в друго.
Ударите на живота са един вид... любов към човека защото му дават ориентир накъде да върви. Показват му пътя. Когато се научи да разбира ;-) тогава не се блъска в знаците за да ги види.
Не може да се каже кое е първичното. Може би просто смирението е проява на любовта и без нея го няма или се изкривява до неузнаваемост.
А .. любовта също може да бъде споменавана без да присъства. Т.е. да нямаш любов, когато си мислиш че имаш.
Но .. не бива да се стига до едностранчивост. Лъже любовта и лъже смирението не носят полза никому. Единственото, кеото могат да донесат е авторитет пред хората които вярват че ги имаш, но авторитета също не те ползва особено.
:-) Поздрви
Духът е този който говори, а думите го следват.
|
| |
|
|
|