|
Човешката душа се стреми към близост.
Умът обаче рядко разбира тази висша потребност и продължава да търси пътя към щастието, залутан в тъмната гора на собствените си желания...
Например наблюдаваме формите на тялото на човек от противоположния пол, опияняваме се и страстно желаем да съзерцаваме, докосваме, вкусваме тези форми и вярваме, че сливането с тялото на жадувания човек ще ни донесе близостта и щастието. Но душата не се интересува от мимолетни форми. Не такава близост търси тя...
Друг пример - търсим хора със сходни интереси като нашите, хора, които вярват в това, което и ние вярваме, говорят това, което и ние говорим. Търсим хора със светоглед като нашия, за да можем да сформираме някаква група и да разграничим тази група от останалите. Всички църкви са на този принцип. Колкото и да се повтаря формулата “Боже дай на нашата групичка...” това няма да донесе лееяната близост, защото душата ни не се интересува и от думи, от конструкции на ума красиви, но и трайни колкото фигурите от облаци, които в един момент показват нещо, а в друг друго, съвсем различно. Слабият ум може да бъде измамен от стадния инстинкт, но душата не може...
Различна близост търси душата. Сливане със собствения си Дух и близост с Висшия Аз, който е Осъзната част от Живия Божествен Организъм. А този Висш Аз често има не една душа, въплатена във физическо тяло, за да се учи и развива. По пътя към Висшия си Аз, душата ни среща други души, които са били отделени от Великото Ни Съзнание, част от безкрайния, непознаваемия Бог/Дух. Срещайки се със сродните си частички, нашата душа тръпне от блаженство и изпраща трептенията на неописуемото си щастие и любов толкова силно, че и умът ги усеща и се замайва от възторг, и тялото ги чувства и пее с всяка своя клетка.
Само вървейки към този Бог/Дух можем да намерим истинската близост. А щом душата ни срещне друга своя част вълшебството не може да бъде преразказано и от най-талантливия поет, възпяващ любовта в лириката си. Срещнат ли се две сродни души, не са необходими вече думи, не са необходими мисли, не са необходими ритуали, защото тези две души си казват всичко някъде там горе...
А най прекрасното е, че колкото по високо се изкачваме към Висшата Си Същност, толкова по ясно душата ни разпознава и останалите си части, частите от цялото, някои от които са осъзнати, други неосъзнати, но всички идват от едно и също място. Затова Христос, Буда и другите велики Реализирани са могли да възлюбят цялото човечество - те са били Едно с Живия Бог и са чувствали, разбирали и обичали всяка малка частичка от Цялото.
Бог е навсякъде - в теб, в мен, в цветята, мушичките, птиците, животните. И най малката тревичка е Бог. Всичко е Бог. Мисията ни на тази земя е с нашите тленни тела и умове да достигнем до Осъзнаването на висшата роля, която играем като части от Цялото.
яямммммм
|
Принадлежност
