Приемане или приемственост? И каква точно връзка има едното с другото и другото със смирението...
Ти поне би трябвало да знаеш смисъла на приемствеността-нали си играеш на правопис и правоговор.
Приемането включва ли и осъзнаване? И знаеш ли, че приемането причинява винаги болка. Ако няма болка, това е критерий, че приемането не се е осъществило.
Как връзваш болката от приемането с непрекъснатата щастливост, в която твърдиш, че се намираш?
Или се самозаблуждаваш, че приемаш, или заблуждаваш другите, но във втория случай поне осъзнаваш и не заблуждаваш себе си.
Всъщност, казвайки, че приемаш, ти се предпазваш, затваряш се, не позволяваш на онова, което трябва да приемеш, да стигне в теб, да навлезе в теб. Спираш го, до един праг, до някъде. Това не е приемане, това е скрито бягство, скрито дори от самата теб.

Можеш да избереш да не осъзнаваш,че си бог,но не можеш да избереш да не бъдеш бог