Мисля, че темата е интересна ...
Ето и моето мнение ...
Според мен можем да разделим нещата на 3:
1. Примирението - Знаеш, че нещата не са такива, каквито считаш за "правилни" или "добри", но поради липсата на воля, кураж, сили и прочие ... приемаш ситуацията, отношението и т.н. ... В този случай се формира чувство на неудовлетвореност, вина, малоценност, вътрешен конфликт ...
2. Компромис - Знаеш, че нещата не са "най-правилните" или "най-добрите", но в името на нещо много по-ценно или значимо упражняваш свободната си воля и правото на избор да направиш компромис с конкретните си разбирания и принципи... Компромисите не са лошо нещо, стига да знаеш защо, за кого ги правиш и да си уверен, че "си струват" ... Стига да знаеш "границата"!
3. Смирение - Разбираш, че нещата, които ти се случват, колкото и неприятни да са, са за твое "добро" - независимо дали в духовен или физически план ... Тогава човек съвсем съзнателно упражнява великото си право на избор да преглътне "горчивото хапче", като запазва любовта и позитивизма в сърцето си ...
В своя живот ги различавам "по плодовете" ... "А плодовете на духа са любов, мир, радост ..."

За да не бъда голословна ще дам конкретен пример от ежедневието на много хора:
Семеен конфликт. Единият казва "тежки думи" ... Другият ...
1. Може да се примири със ситуацията ... "Е, случвало се е толкова пъти ... Ще го преживея ... Страх ме е, че мога да остана сам ... Нямам смелост да кажа КРАЙ и да изградя живота си отново ... "Ще си налагям парцалите, за да съм удобен/а и да не го/я предизвиквам" ..."
2. Може да направи компромис ... "Той/Тя е толкова добър/а и ме обича ... Аз също го/я обичам ... В момента НЕ е прав/а, но може би просто напрежението през деня му е дошло в повече ... Няма смисъл да го/я наранявам и да допускам да се почувствам "наранен/а" ... Защо трябва да тровим живота си с глупости?"
3. Може да се смири, когато вътрешното му усещане подсказва, че греши и че партньора му има право... "Да, имаш право! Не постъпих добре! Ще ми простиш ли? Аз много те обичам!"

В Библията пише, че "Гордостта е коренът на всяко зло!".

"Дявол станал ангелът, който решил, висшата цел не е любовта към Бога, а личната му воля и желания - първо, и собствените му цели, принципи и задачи - второ, и собственото му съвършенство, способности и интелект - трето." Лазарев - Диагностика на кармата, част 4.