:-)) кръг повдигна много интересен въпрос.
:-) Когато си мислиш че си смирен, смирен ли си наистина или само си мислиш?

Това което искам да попитам е:
Възможно ли е смирението, да не е провокирано от нечии проповеди и наставления ? Или ти само такова разбираш под смирение?

И .. още дали можеш да си в хармония със себе си и да се смиряваш ? Т.е. защо си представяш смирението като предаване на СЕБЕто ? Т.е. .. стигаме до случая в който позволяваш другите да те командват.

Аз изрично посочих, че това е (псевдо) смирение, с което хората се лъжат че са смирени, а всъщност са покорни.


И ако смирението НЕ Е това, то какво е ?
В какво се изразява.
Хайде преди да го плюем да разберем какво е то всъщност.
Дай дефиниция моля!


Вера