|
Да приятели, чак сега обръщайки се назад можем да
разгадаем част от това, което направи тя за България и света.
Ето какво пише Валентин Сидоров(писател и бивш прецедател на международната организация "Мир чрез култура")- един от малкото,
с когото е можела да споделя своите интереси и планове по онова време.
"Смъртта на Людмила Живкова - внезапна, пък и на
такава възраст: тя нямаше още трийсет и девет - предиз-
вика, естествено, много слухове и измислици. Те се поя-
виха неслучайно. Нищо - нито болест, нито леко неразпо-
ложение - не предвещаваше това, което се случи. Вестни-
ците публикуваха медицинското заключение, в което се
казваше, че смъртта е настъпила поради инсулт. Но тога-
ва малцина вярваха на официалните съобщения, още по-
вече че обстоятелствата около смъртта на Людмила от
самото начало бяха забулени в тайна.
А те, обстоятелствата, когато оскъдната информация
за тях все пак достигаше до хората, не можеха да не пре-
дизвикат недоумение.
Странно бе това, че когато Людмила загубила съзна-
ние - а то станало в банята, - никой, буквално никой не е
имало в огромната резиденция. Около два часа тя е била
съвсем сама. Странно бе и това/че когато се свързали с
„Бърза помощ", тя дошла с голямо закъснение.
И на последно място, странно беше, че линейката на
„Бърза помощ" се оказала неизправна. По пътя изхв-
ръкнало едно от колелата й и цял час го оправяли.
Разбира се, всичко можеше да се обясни и със слу-
чайно съвпадение, но естествено бе самото стечение на
обстоятелствата да се стори на някого подозрително,
особено при липса на пълна и точна информация.
Съществуват различни версии за загадъчната смърт на
Людмила Живкова (включително и детективски). Но ед-
на от тях - версията за самоубийство, ако не се лъжа, лан-
сирана от един от помощниците на Тодор Живков - тряб-
ва да бъде отхвърлена веднага и безусловно. За Людмила
Живкова с нейния духовен мироглед такъв вариант беше
абсолютно невъзможен. Между другото, точно през пос-
ледния месец от живота й поддържах постоянна връзка с
нея (заради перипетиите ми около заплануваното пъту-
ване в България) и бях в течение на много от плановете й.
Знаех, че подготвяше някакви нови предложения и про-
екти за мен. Знаех, че е огорчена от моето закъснение.
Секретарят на Людмила Живкова Кирил Аврамов ми ка-
за, че в петък вечерта - преди неочакваната трагедия - тя
му позвънила от резиденцията. Попитала: „Сидоров ще
дойде ли и ако да, кога най-сетне?" Той я успокоил, че
въпросът със заминаването ми е вече решен и тия дни ще
пристигна в София. Според неговите думи това е била пос-
ледната й връзка с външния свят.
Не присъствах на погребението на Людмила Живкова,
тъй като нямах официален статут. А то, според очевидци, се
е превърнало в грандиозна манифестация, защото хиляди
хора излезли по улиците на София. Уви, както знаем, често
едва след смъртта на човека оценяваме по достойнство зна-
чението на неговия живот за нас.
Официални съболезнования бяха изпратени от много
страни. Естествено, и от нашата също. Но най-много събо-
лезнователни телеграми пристигнали от Индия. Людмила
често ходеше там, общуваше с духовно близки й хора. По
предложение на Индира Ганди факултетът за славянски ези-
ци и литература в университета в Делхи беше наречен „Люд-
мила Живкова". Той и сега носи нейното име, докато в ро-
дината й всичко е преименувано, буквално всичко, което по
някакъв начин напомня за Тодор Живков.
И, разбира се, едва ли не още на другия ден след погре-
бението беше прекъснат прогресивният ход на духовно-
културните реформи. Комплексната програма на Людми-
ла Живкова остана неосъществена. След годините, пос-
ветени на Рьорих и Ленин, трябваше да се продължи с
Рабиндранат Тагор, Св. Константин-Кирил философ, Ло-
моносов, Гьоте, патриарх Евтимий, Ян Коменски. Пред-
почетоха веднага да забравят за тях. Беше сложен край на
проектите за създаване на Международен Рьорихов цен-
тър в София и за възстановяване на Рьориховия институт
в Хималаите (спомниха си веднага, че липсват необходи-
мите средства). Прекъснаха се и детските асамблеи. С ед-
на дума, след кратката буря и нейния пречистващ вятър
всичко си дойде на мястото. Животът навлезе в обичай-
ното си русло.
...А пръстенът на Сай Баба, който някога ми показа Люд-
мила Живкова, малко преди смъртта й, някъде се загуби.
Тя самата ми каза за тайнственото му изчезване, когато
дойде за кратко в Москва и имах възможност да се видя
набързо с нея. Може би беше знамение, може би просто
съвпадение, но, така или иначе, това ме наведе на мисъл-
та, че предметите, които притежаваме от астралния свят,
живеят по свои закони. Разбрах, че с тях непременно нещо
се случва. Или изчезват в пространството, или, както злат-
ните монети на Басаврюк*, се превръщат в чиреп.
* Има се предвид повестта на Гогол „Нощта в навечерието на Иван Купола".
„Ами Ванга? - ще попитате. - Нима не е видяла близ-
ката смърт на Людмила? Нима не е предчувствала? Ни-
ма не е била предупредена?"
Същите въпроси си задавах и аз. Не само това. Внима-
телно проучих записките от разговорите ми с Ванга, опит-
вах се да намеря поне някакъв намек за бъдещата траге-
дия, но нищо не открих.
Тук, струва ми се, са възможни два варианта. Ванга мо-
же би е знаела за това, което ще се случи, но е крила от
нас и Людмила, тъй като не е имала право да говори. За-
що тогава тя толкова подробно ще навлиза в съвместната
ни работа, ще ни дава препоръки не само за близкото, но
и за далечното бъдеще?
Или пък Ванга не е знаела какво ще се случи - по ня-
какви причини то е било скрито от нея. Казват, че когато
й съобщили за смъртта на Людмила, изплашено и в недо-
умение възкликнала: „Как така? Не я виждам умряла.
Виждам я жива."
Разбира се, най-добре е да се попита самата Ванга. Ста-
на обаче така, че повече нямах възможност да се срещна
с нея. Но отзвука от случилото се - за Ванга, както и за
мен загубата на Людмила беше лична мъка - почувствах
в думите, дори в тона на казаното от нея на Бъдни вечер в
края на отиващата си злокобна година:
„1981-ва не даде нищо на хората, но много взе от всич-
ки, от всеки от нас..." Тези думи са цитирани в книгата
„Българската пророчица Ванга", написана от нейната пле-
менница (дъщерята на Любка). Пак там е и оптимистич-
ното предсказание: „Очаквайте промени към по-добро."
Но за близкото бъдеще - времето, в което ние с вас
сега живеем, прогнозата на Ванга е доста неутешителна.
Според нея „градове и села ще бъдат разрушени от земет-
ресения и наводнения, природни катаклизми ще разтърс-
ват земята, лоши хора ще вземат връх над всичко, а крад-
ците, доносниците и блудниците няма да имат брой. Между
хората ще се създават нетрайни, съмнителни връзки и ще
се разпадат още в началото. Чувствата силно ще се обез-
ценят и само лъжливата страст, по-точно амбицията и его-
измът ще станат стимули за човешките отношения.
Блок причислява Куликовската битка към символични-
те събития в руската история. „На такива събития е съдено
да се повтарят - казваше той. - Обяснението им предстои."
Както е известно, сражението - според неписаните пра-
вила по онова време - се предшествало от двубой. На поле-
то на предстоящата битка излезли двама. От татарите - в
тежки доспехи, широкоплещестият и дебел, всяващ страх
богатир Челубей. От руска - по юношески крехък, в схим-
нически* дрехи, монахът воин Пересвет. В боя те се ранили
смъртоносно. Но Челубей се сгромолясал веднага и изпла-
шеният кон повлякъл по земята омотаното му в поводите
тяло. А Пересвет, макар и мъртъв, се задържал на седлото и
прав като свещ се носел пред редиците на нашата войска,
сякаш ознаменувал и предвещавал победата.
Вероятно в подсъзнанието ми картината се беше сляла с
видението на Ванга, което тя някога така красноречиво опи-
са: войнството на Свети Сергии, наподобяващо пламък, и
Людмила сред това войнство („Ти имаш руска душа... Рус-
ката душа върви напред и не се страхува от нищо.")
Неочаквано, както винаги става по време на медитация,
прозвуча отговорът на моя безмълвен въпрос и се оформи в
кратък стих:
Войната е война. Ив Куликовското сражение
Людмила беше онзи Пересвет.
И както някога, на общия ни враг
смъртта й пророкува поражение.
* Схимник - монах, дал обет да изпълнява схима - най-строга степен на монашески живот, който изисква от сподвижника големи ограничения и пълно
отричане от света. - Бел. прев.
1992г."
Из "Людмила и Ванга" - поклон пред светлата им памет!
|
Людмила Живкова вече 21 години не е сред нас
