|
31 май 2002
Няколко думи за глупостта – неизлечимата болест с множество метастази. Или, кога водещ на предаване се притеснява да назове заглавията на филмите на кинофестивал?
Продължение на разговора.
Говорихме по-рано, колко е тежка и заразна атмосферата на затвори и публични домове, психиатрични болници, кръчми и пивници, казина и кланици.
Нека да знаем, че много заразна е и развратността.
В края на Тъмната Епоха, както и предричаха древните сказания, за по-голямата част от човечеството развратността е станала норма на живот. Хората от много държави са прекалено загрижени поради потискане на техните права и свободи. Действително, никой няма право да посяга на свободата на човека, ако той не нарушава Основите на живота. Но Учителите знаят, че невежеството отнема от духа всякаква свобода и всяко право е свободно да превърне в право на тъмата. “За отровеното съзнание е невъзможно – казва Учителят в Община (98) – да различи момента на свобода и свързаност”.
Ние, живелите при самото залязване на кали Юга на Западния Цикъл, имахме възможност да видим, как дори в най-“свободните” западни страни, въпреки всички свободи и материално благополучие, имаше повече от всякъде несвободни, а значи нещастни хора.
В едно от сказанията за Буда (“Джатака за Агастя”) се срещат думи за човешката глупост. Оказва се, това качество е по-презряно, отколкото много от нас биха могли да предположат. Освен това, глупостта, ако намира благоприятна почва и се разпространява в обществото, представлява извънредна опасност.
Много хора до такава степен са сигурни в своя ум и правота, че дори притежавайки явно изразена порочност, изискват от обществото, от законодателите…признаване на тази порочност като норма на човешкото поведение. И ако обществото е бездуховно, то глупостта взема връх над разума във всички свои мерзостни проявления, защото прониква във всички сфери на обществения живот – от горе до долу.
Веднъж някой попитал Буда, защо той, Бодхисатвата, толкова състрадателен към всичко съществуващо, не иска не само да помогне, но дори не желае да види глупав човек? И Буда отговорил защо – “по причина на неговата неизлечимост”. Такъв човек, казва Буда, е абсолютно недостоен дори да бъде започнат да бъде лекуван – това е напразна загуба на сили и време. В света няма никакво средство, което да накара глупавият да се насочи към доброто. Той е носител на зло. Глупостта е “корен на всички нещастия, а затова тя е най-страшното нещастие”.
“О, ако имаше възможност по някакъв начин да се лекува глупавия, нима човек, подобен на мен, не би приложил всички усилия за неговото благо?…
Глупавия постъпва недостойно, но счита праведно такова поведение, и затова се мъчи да устреми и другите по този път; той не познава скромността и пътя честен и кипва гневно, благ съвет получил …
По таз причина, не в състояние да помогне, о бог велик, човек изпитващ състрадание, избягва срещата с глупец, неизлечим защото той е!”
Астралът е безнадеждно глупав, но е много хитър и повратлив. При това, както и всяко животно, той не знае срам. Но ако нито едно животно никога не може да се упрекне в безсрамие, то човекът, който няма срам, позори човешкото царство.
Астрълът лесно може да убеди човека с разложен дух, че, например, чистотата, срамът, девствеността, женското и мъжко целомъдрие представляват анахронизъм и дори…порок. А сексуалната разпуснатост и порочност, напротив – са “свещени права на човека”, които държавата е длъжна да защитава.
Разпуснатостта и пороците са се родили не вчера. Но в ХХ век, особено в неговия край, това се е превърнало в същинско безумие. Затова християнските държави би трябвало да внесат Библията в списъка на законите…”задушаващи свободата” и потискащи “правата на човека”.
Свещеното Писание на юдейско-християнската вяра с векове е заклевало: “Не осквернявай дъщерята си, допускайки я до блудство, за да не блудодейства земята и да не се напълни с разврат".
Но на какво, ние, бившите съветски хора, станахме свидетели?
Девствеността и целомъдрието на младежта, опазвана от всички средства на възпитанието в атеистична страна, след отваряне на шлюзовете за всички западни свободи (в това число и сексуални) отведнъж станаха…”демоде” и “отживелица” . Пропагандата на свободната любов разврати съзнанието на болшинството млади хора до такава степен, че девственикът или девственицата станаха обект на постоянни насмешки от страна на приятелите, на най-гнусни подозрения, или едновременно и едното, и другото.
Само пет години след началото на “демократизацията” на Русия се извърши падение на нравствеността, невиждано за цялата история на великия народ. По-възрастното поколение и в страшен сън не би могло да сънува това, за което писа седмичника “АиФ”: 60 на 100 от разпитаните момичета от благополучни училища, мечтаят да станат…проститутки; и вече тогава броят на малолетните проститутки е съставял около 36 хиляди.
В Москва бил отворен детски бордей, наречен “Секс-шоу”. Ако имаш някаква собственост, можеш да я продадеш, и никой няма право да ти забрани да го направиш! Това е законът на свободния бизнес – такава мисъл е внушила на децата собственичката на това заведение, правейки доходен бизнес, немислим в тоталитарния СССР. Тя е дресирала момичетата и момчетата от хореографското училище до такава степен, че те не са смятали за позорно да показват на сцената всички видове порнография с по-нататъшната продажба на тялото си. Знаеха ли родителите, с какво се занимават техните деца след училище? “Сигурно се досещат, - отговорила на въпроса 12-годишната проститутка. – Обаче всеки месец им нося по 1000 долара”. А родителите на това развратено момиче не са били пияници, развратници, измет на обществото, а бивши комсомолци и инженери по професия. Какво през периода на “демократизацията”е станало с тях, със съзнанието им, представата им за нравственост и родителски дълг, бдителност, самоотверженост?
В 1999 г. министърът по делата на семейството и младежта в ГФР е предложила да се узакони…проституцията. Тя е съобщила, че само по официални данни в страната са регистрирани 400 хил. проститутки-жени, чиито услуги се ползват от 1 млн. мъже. И хиляди проститутки-мъже. Държавата губи, казва министърът, защото не легализира този вид дейност. Щом проституцията се смята за древна професия, тя трябва да стане именно професия с всички съпътстващите я права в това число и застраховане. По тази логика, защо обществото да не узакони и правото на убийство, та килерството е още по-древно явление от проституцията? Както е известно, Каин – синът на Ева и Адам – е убил своя брат Авел и не е бил наказан с лишаване от живот на електрически стол или по някакъв друг начин.
Жреците на Сатаната, отдавна бленуващи за унищожаване на Русия, едва към края на цикъла се досетиха, в какво е била нейната непобедимост – в душевната чистота, целомъдрието, високите нравствени устои и азиатската мъдрост. Именно затова тъмните са започнали да разрушават толкова яростно тази загадъчна руска душа, да я разлагат отвътре, с надеждата да изгризат, като червеи, сърцевината й – високите нравствени начала. Но пазена е от Свети Серги душата на Неговата Рус.
“Каквото е високо у човеците, то е мерзост пред Бога” – така казва Христос.
А какво можем да кажем за онова, което дори при хората се смята за мерзост?
Но астралът и тук ще крещи за потъпкването на правата на човека и ще настоява за узаконяване на най-гнусното, най-отвратителното, най-гибелното за душата, най-противоестественото.
Ако духът на законодателите е низък, а глупостта е голяма, ако законотворците не могат да издържат напора на развратените тълпи и натиска от страна на четвъртата власт (средствата за масова информация), то се появяват закони, които са противни не само на Господ Бог, но и на всеки нормален човек. И когато тези закони влизат в сила, това свидетелства за разпадане на разума. Но тъй като на Земята лекарство за безумие (т.е. глупост) няма, то към болната планета се призовава очистителния Огън на Пространството.
Свещеното Писание на юдеите и християните, например, назовава мерзост това, което при залеза на ХХ век християнските държави са записали в списъка на свободите и правата на човека.
Нека си спомним един от законите, предадени от Господа на Мойсей, * за да ги даде той на своя народ:
* Въплъщение на един от Великите Учители на Шамбала.
“Не лягай с мъж като с жена: това е мръсотия. И с никакъв добитък не лягай, за да излееш (семе) и да се оскверниш от него; и жена не бива да се подлага под добитък, за да се съвъкупли с него: това е гнусота. Не се осквернявайте с нищо такова, защото с всичко това са се осквернявали народите, които Аз прогонвам от вас: и земята се оскверни, и Аз погледнах на беззаконието й, и земята изхвърли своите жители… Защото ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония , които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си.
(Левит 18:22,24,25,29).
По-нататък Господ Бог още веднъж (със сигурност не случайно!) повтаря:
“Ако някой легне с мъж като с жена, и двамата са извършили мръсотия; да бъдат умъртвени, кръвта им е върху тях”. (Левит 20:13)
Какъв е бил смисълът за такова сурово наказание на хомосексуалите, знае само Господ Бог и не бихме могли да коментираме неговите заповеди, макар и да сме против смъртното наказание. (Защото всеки екзекутиран човек се лишава само от физическата си обвивка и става обсебвател, заселвайки се в подходящо тяло на жив човек).
Но кой знае, какво Бог е имал предвид, давайки такъв строг закон относно гейовете? Можем да предполагаме, каквото ни е угодно, но Стария Завет е запечатал еднозначното отношение на Бога към тези патологични явления в човечеството.
Нима не е интересно да се знае, как се изпълнява заповедта на Бога относно “тия мръсотии” в християнските държави? Какво Църквите са постигнали за 2 хиляди години?
Нищо добро. Стария порок не е изтребен. Напротив, той невиждано се разпространил. И дори, може да се каже, към края на цикъла почти във всички страни се възприема като напълно нормално явление. Дори в бившия СССР са изключени от употреба думите “сексуални извращенци” и заменени с общоузаконеното – “сексуални малцинства” (подобно на “национални малцинства”). Сексуалните малцинства заявиха повсеместно правата си, започнаха яростна борба за легализация и победиха. В края на ХХ век това, което Бог нарича “мръсотия”, е преименувано в победа на демокрацията. В Амстердам започнаха да регистрират бракове между мъже!
Разпространяването на хомосексуализма стана толкова бързо, обхващайки всички слоеве на обществото – от горе до долу , че законодателите на някои държави бяха принудени да обсъждат сериозно не само правото на регистриране на хомосексуалните бракове, но и да се дадат на хомосексуалистите всички юридически права, които имат нормалните семейства. Това изглеждаше невероятно. Но в 1999 г. – в самото преддверие на Епохата на Майката на Света, Епохата на Жената – такъв богопротивен закон, накрая беше приет в Канада.
Някога в Атлантида Сатаната е унизил Майката на Света, след което е започнало повсеместно унижаване на жените. В крайна сметка това довело Четвъртото човечество към загуба на “АУМ” - духовния огън - и станало причина за загиване на Атлантида. Но глупостта, развратността и безумството на атлантите не могат и да се сравняват с глупостта, развратността и безумството на издънките на отиващата си подраса на Петото човечество.
За разлика от страните на “свободната западна демокрация”, в “безбожния” СССР тази богопротивна мерзост е била криминално наказуема. (По-меко, разбира се, отколкото изисква Свещеното Писание). Но дойдоха западните свободи и мерзостта на богопротивното съвъкупление зае своето законно място в списъка на демократичните свободи и правата на човека в Русия. Не минаха и 5 години след разпадането на Съюза, а в “демократичната” Русия се проведе широко рекламиран …кинофестивал на сексуалните малцинства.
И то къде? В руската провинция – в Томск. Руски кореспондент, много смутен, разказа на милиони телезрители, че филмите на този “празник” засега са само вносни, но нито едно заглавие той не се решава да назове от телевизионният екран, защото те са “непроизносими”.
Наистина, както в 1950 година пише Майката на Агни Йога: “Стария свят е свързан с тъмата, а новия засега няма настоящи достойни лидери”.
По-нататък Елена Ивановна Рьорих казва, че Новият Ред на Нещата, бъдещия Свят на Сътрудничеството се основава върху “коректировката на всички интереси на човека и върху свободата на мисълта, ръководена от висшето Знание, неотделимо от високият морал”.
…Когато пред Буда, който в един от своите животи е бил мъдрият и състрадателен отшелник на име Агастя, застанал самият Шакра, владиката на Боговете, и му предложил да избере какъвто пожелае дар, Ботхисатвата, който се отнасял с отвращение “към вродените лоши страсти, изразявайки порицание за общуването със съществата, заразени от тези страсти”, е казал:
“О, пази ме от нещастието да слушам някъде глупец, да гледам го и да говоря с него. Не дай ми да изпитам на живот съвместен с него тежък гнет”.
С устата на Агастя е говорела самата Земя, предчувствайки преди много много векове, какъв огромен ще бъде гнета на разлагащият се човешки разум в края на текущия расов цикъл.
“Който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Матей 10:22)
Всеки, който няма волева защита, е особено отворен за нападенията на астрала
Тази формула е понятна на повечето хора, защото смисълът й, на пръв поглед, лежи, на повърхността: каквото и да се случи в живота, трябва всичко да претърпим, да преживеем трудни времена без хленчене и проклятия, твърдо вярвайки, че Бог няма да ни остави и спасението ще дойде при всички положения, - нека дори се срути къща, но такъв, претърпял докрай човек ще бъде спасен по чуден начин.
Понякога това е наистина така.
Но, както знаем, всяка формула на Христос е многоаспектна. И тази трябва да се разбира не само по начина, посочен преди малко. Христос учи живите, как трябва да живеят, за да бъдат спасени. И да претърпим означава не само да устоим в суровата битка с усложнили се външни обстоятелства. Да се претърпи - съкровено означава да устоим до край в битката именно със самия себе си. Всеки знае, че такава битка протича в човека, независимо от външните условия, които могат да бъдат както най-сурови, така и най-благоприятни.
Разбира се, трябва да издържим и настъплението на външната среда. А тази среда изпитва човека особено сурово и изтънчено (и бързо) при смяната на циклите, когато се извършва окончателният подбор и отделяне на “зърното” от “плевелите”. През този период на духа му е особено трудно, защото цивилизацията на отиващата си раса на всяка крачка предоставя поводи за разпиляване на натрупания огън.
На всички планове на Битието се води яростна битка за човека, за неговата душа-разум. Да отричаме това, означава да бъдем твърдоглави и самонадеяни глупаци. Да не приемаме във внимание яростта на съществата от низшия Астрал – означава да бъдем отворени за тях, следователно, беззащитни. Да не разбираме, с какво можем да привлечем тези пълчища ларви – означава да им помагаме да разрушават нашите защитни бариери. Загубата на духа става много лесно. Трудно е издигането му. Земния живот преломява безпощадно множество не лоши и дори много талантливи хора. Само волята може да удържи човека от падение в битката с материята на земята. Само волята, устремена нагоре, помага да се издържи напора на опасните съблазни на земната материя.
Всеки знае по себе си, че е невъзможно човек веднага да преобразува своя вътрешен свят.
Но за да излезем на битка с низшата си природа, трябва не само да знаем навиците на противника, който се е окопал вътре в нас, но и да умеем правилно да водим битката. Само тогава воинът няма да извършва хаотични действия и силите му няма да се разпиляват, и той ще може да претърпи докрай, и отричайки себе си, да се спаси, съединявайки се със Себе Си.
За да бъдат целенасочени нашите действия, преди всичко трябва да установим правилен ъгъл на мислене. Това може да се направи при всякаква степен на развитие, казва Учителят.
Какво означава това?
Преди всичко, че ние не можем да минем без познаване на съкровените закони, управляващи Макросвета и човешкия микросвят. Обаче, ако сме асимилирали поне елементарните положения на Основите, значи предишните заблуждения – погрешните представи – вече успешно се изтласкват от съзнанието. Мисълта, освободена от мрежата, винаги е готова за свободен полет.
Учителите на човечеството винаги са призовавали хората към постоянен контрол над своя вътрешен свят, на всяко движение, възникващо в света на чувствата и мислите. Те са ни призовавали и ни призовават към самоконтрол и самодисциплина, за да не замърсяваме своя микрокосмос и да не пускаме в него чужда воля, принуждаваща ни да правим нещо въпреки целесъобразността и здравия смисъл.
Без самоохрана, казва Агни Йога, човек се уподобява на пазарен палячо, който винаги може да бъде дърпан за конците за развлечение на множество злобни астрални очи от низшите слоеве. Но “хората продължават да се лигавят и да нараняват един друг. И се ражда вече не само лично, но и пространствено зло”.
Самоохраната на микрокосмоса трябва да бъде постоянна и зорка и в период на бодърстване, и по време на сън. Всеки, който няма волева защита, е особено отворен за нападенията на астрала. А това хитро животно добре знае, кога намалява бдителността на човека – по време на сън, където човешкото съзнание е отслабено, защото той още не може да контролира тънките си обвивки. Човек, напълно овладял земното състояние на съзнанието, много по-лесно може да бъде хванат в мрежите на астрала, когато е в тънкото си тяло, в Тънкия Свят. Затова, за да не въздейства чуждия астрал върху нашето съзнание през периода на сън, заспивайки, трябва строго да си заповядваме да обуздаваме астрала при най-малката му проява в Астралния Свят.
Да се научим да не пускаме чужди емоции в своята аура – е велико нещо. Но как да се държим, когато някой друг ни налага своите емоции? Как да се защитим от чуждите въздействия?
За да прекратим общуването с астрала на някакъв неприятен човек, древната практика съветва един вид да се отстраним от себе си (да се отречем от себе си) и да напрегнем волята, за да не позволим на своя астрал да вибрира на налаганата ни вълна.
На началния етап са приложими всякакви форми на защита – от свърхделикатни забележки до откровено резки - с посочване на вратата и отказване от общуването. Всичко зависи от обстоятелствата, взаимоотношенията между хората, особеностите на техният характер. Но ако контактът е неизбежен, тогава още щом сме почувствали, че чуждия астрал се опитва да проникне в нашето съзнание и да предизвика ответна реакция, можем да си дадем вид, че слушаме събеседника си, който излива върху нас астрални емоции, но да пропускаме чутото покрай ушите си. Можем също така да забраним клюки и осъждания по нечий адрес в наше присъствие. В никакъв случай не следва да поддържаме “астрални” разговори. Поддържаме ли, ще подхраним емоциите на събеседника си със своите съображения, своите мисли.
Още по-малко трябва да уеднаквяваме нашето настроение с чуждото и да подхващаме песента на чуждия астрал.
Да допуснем, че някой постоянно се оплаква от своите близки. В този случай е по-добре да му се каже, че близките не са случайни хора. Те ни са дадени по карма. Ако те действително са лоши (а това явление през Тъмната Епоха, за съжаление, не е рядко), това може да означава много неща. Често се случва, че оня, който се оплаква, също не е идеален. Напълно възможно е и той да не е прав, както и неговите близки. А може би, той сега е добър, но е бил много лош в миналото, и сега е длъжен да страда. Но ако той не иска да страда и за в бъдеще, то преди да излива кофи кал върху главите на другите, трябва да оцени строго самия себе си. Иначе в следващия живот неговите близки ще бъдат още по-неприятни хора. Защо? Защото нито един срещнат в живота ни човек (дори случаен спътник във влака) не е безполезен. Всички хора едни за други са учебници на живота. И ако душата не извлича от миналия живот никакъв урок, и в новото въплъщение човек продължава да развива предишните негативни качества, то неприятните ситуации ще се повтарят.
Мъдреците на всички народи ни учат на единен закон: при всякакви обстоятелства трябва да обвиняваме единствено себе си!
Дори ако ни е предал приятел, виновни сме самите ние…защото не сме разбрали, че под маската е неприятел. Значи, за сега в нас липсва способността за разпознаване на ликовете, и затова трябва да изфиняваме сърцето. Ако нас – толкова добри и мили – е напуснал любим съпруг (или съпруга), и сме в отчаяние, виновен е не съпругът, не съперницата, не заминалата жена. Виновни сме само ние, защото сме станали неинтересни на любимия си. Ако човек (бил той водопроводчик или талантлив музикант) се е пропил, виновно е не обществото и не водката – а човешкото безволие.
Да не пускаме в своята аура чужди емоции – не е лесна работа. Но не по-малко е сложно да неутрализираме вече проникналите чужди енергии.
Лесно е само едно – да не правим нищо. Когато се качваме пеш на по-горния етаж, ние знаем, че трябва да направим усилие, за да преместим крака си на по-високо стъпало. Не го ли направим – дори в собствения си апартамент няма да влезем. Волята и съзнанието също се движат нагоре по своите (винтообразни) стъпала.
Каквото и да говорим, никой не иска да бъде палячо. Следователно, ако чуждата воля и астралната зараза, проникне в нашата аура (или дори едва я докосне), трябва да бъде забелязана и незабавно изхвърлена - обезвредена!
Освен това, казва Учителят, най-доброто явление е, ако след неутрализиране на чужда психична инфекция в собственото съзнание, човек изпрати доброжелателна светоносна енергия в омраченото съзнание на събеседника. При това вече заразената аура на отсрещния може да се осветли.
Но с морално заразен човек, който не осъзнава своята психична вредоносност, по-добре е контактите да се прекъснат завинаги.
Разглеждайки формулата “Отречи се от себе си” в този аспект, ние започваме да разбираме още по-добре, че да се отричаме от себе си – означава постоянно да издигаме нивото на съзнанието си, да укрепваме волята и постоянно да бъдем на стража, за да опазим своя вътрешен свят от външно астрално замърсяване.
И не само това.
Аурата на човека трябва да бъде чиста, с това никой няма да спори. Ако нашите аури са чисти – ще бъде чисто и пространството над планетата. Отричайки себе си, ние изчистваме своя микрокосмос и получаваме възможност постепенно, според духовните си натрупвания (а това означава според силите си), да се включваме в космично-пространствената работа на Великите Учители и да се именуваме истински ПРЕЧИСТВАТЕЛИ на пространството.
Вече казахме, че живота на Земята, в Космоса и взаимната обмяна на енергиите са неразривни понятия. Пространството трябва свободно да пропуска на Земята живителните енергии на Космоса, иначе планетата може да се превърне в смъртна газова камера. Ние вече знаем, колко дълго и упорито бившия Господар на Земята е прилагал всички сили, за да изолира своето княжество от влиянието на другите планети от Слънчевата система (а това означава – и от техните Йерарси) и да прекрати достъпа към Земята на животворни, духовни енергии на Космоса. Той е искал да бъде единовластен управник и да направи земляните не просто свои слуги, а роби-донори на всички низши и най-опасни енергии на Земята.
През ХХ век пространството над Земята е станало толкова опасно за живот, че вече не човек, а само Свръхчовек, способен да управлява Пространствения Огън, би бил в състояние да го пречисти. Такова огнено пречистване, разбира се, носи на човечеството страдания, но те са съразмерни с вредата, която човечеството е нанесло на еволюцията.
“Никой, не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния. Марк, (3:27)
“Велик е генералът, увенчан с успех, о Синха, но още по-голям победител е онзи, който е покорил самия себе си” –така е говорел Великия Учител Буда на един храбър пълководец, който е дошъл при него за съвет.
Страстите лесно проникват в незрелия ум.
И връзват ръцете и краката на човека.
Алегоричното изречение на Христос, изнесено в заглавието, говори за буйството на низшата природа, която човек така лекомислено пуска в собственото си съзнание, поради своето невежество и за своя беда. Давайки на тази природа власт над своето съзнание, човек се оказва в положението на послушен роб. И ние добре знаем, че това робство, не преодоляно през периода на земния живот, обезателно ще се прояви във вид на много големи страдания от другата страна на физическия свят, още щом напуснем земното си тяло.
В алегорията за грабителите, която разглеждаме, както виждаме, сме явени като силни, които преди да бъдат ограбени, първом трябва да бъдат вързани.
Наистина, нима човекът е слаб? Нима той не е единственото същество на Земята, което притежава разум, самоосъзнаване и воля? Ние сме представилите на човешкото царство, и затова на бива да позволяваме животинските качества да ни побеждават! Можем ли да си представим човека, който предпочита да бъде под гнет или на служба у куче, кон, овца, крава?
Но ако на човека разумен, както се казва, не му стига ум, за да осъзнае себе си, неговата воля се оказва “вързана”. Тя се оказва по-слаба от упоритостта на астрала , а също така и от всички отрицателни чувства и желания, които ражда човешкия ум (кама-манас).
Още щом низшата природа прониква, се пуска в човешката “къща” (в съзнанието на човека), тя “връзва силния” (волята и мислите на човека) и веднага започва без всякаква мярка да “ограбва покъщнината му” (кара го да разходва безценното съкровище – психичната енергия – за абсолютно ненужни за човека дела, желания, чувства). Започва се разхищаване на Агни. Низшето аз започва да използва за своите чисто земни (в това число и низки) цели всички натрупвания на висшия огън.
Но защо все пак “грабителите” проникват в нашата къща, и при това не смеят дори да се приближат към къщата на съседа ни, който е много по-богат?
Отговорът на този въпрос намираме в Дхамапада. Буда отговаря, както и Христос – със сравнение: както дъжда прониква през развален покрив, така и въжделението (страстните желания и мисли) проникват в незрелият, неукрепнал ум.
Ето ги шперцовете, в ръцете на умелия “грабител” – незрелият, неукрепнал ум на човека. Именно в такъв ум лесно проникват всякакви страсти, и човек се превръща в пленник на астрала, започвайки да се развращава, да разлага себе си отвътре и да заразява околната среда.
Магнетизмът на низшата природа е толкова силен, че страстите често овладяват дори и зрелият, силен ум. Но нима не сме намирали червей в самата сърцевина на зрял плод? Нима не знаем, че и на духа има язви? Какви страсти ни показват великите драматурзи и романисти?! Те разказват на човечеството за огромно число трагедии, ставащи в живота, изпълнен със страсти, които, ако вземат власт над волята на човека, го устремяват към безумие.
Защо битката с астрала е толкова тежка? Защо съпротивлението на низшата природа е толкова силно?
Защото, както казва физика, всяко действие винаги предизвиква адекватно по силата си противодействие.
Всеки порив на нашето сърце към висшето ще предизвиква също толкова силно противодействие от страна на всичко низше!
Задължително трябва да имаме това предвид, поне за да разберем, какво става с нас, когато ние, започвайки да изучаваме съкровените закони на живота, пристъпваме към съзнателно преобразяване на себе си. Започвайки тази битка със цялата сериозност и упоритост, след известно време ние забелязваме, че вече гледаме върху всичко през призмата на съкровените закони. И вече не външните събития стават главни за нас. Ние разбираме, че това са само следствия, и се опитваме да осмисляме по-дълбоко ставащото. Ние усещаме: в много неща сме вече други – по-добри, по-мъдри, по-уравновесени, и това ни придава жизнени сили, добрина към хората и оптимизъм. Ние провеждаме преоценка на ценностите и вече по-спокойно се отнасяме към многото жизнени ситуации, дори твърде тежки. Ние се радваме, забелязвайки, че в нас се откриват съвършено нови способности и се появяват възможности за тяхното развитие и т.н.
Но в нещо, за свой ужас, ние забелязваме, че ставаме… по-лоши! От нас, като змии на слънце, изпълзяват от време на време негативни качества на характера. Най-плашещо е че те се проявяват по-агресивно, отколкото по-рано. Но това не е всичко. На божият свят излизат още и такива негативни черти, за които дори не сме си подозирали. Ние сме в отчаяние. Ние се паникьосваме. Ние се мятаме в търсенето на отговор, защо е така? Как да се оценим? Какво да предприемем? Как да се защитим от самите себе си?
Такова състояние преживява всеки човек, който е започнал битка за чистота на своя микрокосмос. Не трябва да се отчайваме, объркваме и срамуваме от ставащото. Така се съпротивлява низшата природа и това е естествено явление. Трябва само по-настойчиво да се придвижваме в своите дълбини и засилвайки дозора след всяка победа, да бъдем готови към още по-жесток бой със своя собствен сатана (противник).
Всяко издигане на духа разкъсва нашата личност в две противоположни посоки: духовната част се устремява нагоре, низшата – надолу. Става нещо, напомнящо разделянето на човека в Камалока: поляризация на човешкия организъм, поляризация на разума и съзнанието. Събирайки се на полюсите, противоположностите концентрират силата си и започват смъртна битка. Цялата надежда на човека в този двубой е единствено в самия себе си: Бог само може да му връчи купата на победителя, но човек трябва да спечели победата сам, лично.
Лесни битки за висшите огньове няма. Но, казва Учителят, и маслото за светилника изстискват под силна преса. И локомотивът, за да тръгне, трябва да събере пара в котела. Благодарение на голямо налягане и огън от обикновен графит се получава скъпоценен и много твърд елмаз.
При ловуването на астрала (както и при лова на всеки силен звяр) трябва да знаем неговите навици.
Хитростта и извъртливостта на астрала за безгранични.
Спрян в едно, той се проявява в друго. При атаката срещу него, астралът, както вече разбрахме, може да се престори че е мирясал,че се е успокоил. Но по-късно ще се окаже, че това е само хитър ход на старата маймуна, направен за да измами и приспи нашата бдителност. Натрупвайки сили, притихналия астрал отново ще ни се нахвърли отгоре, веднага щом отслабим своя дозор.
Астралът е яростен и чудовищно изобретателен.
Казахме, че дори да прекъснем всичките му канали в състояние на бодърстване, той ще се обади в нашите сънища! Още веднъж да си припомним: ако насън ние правим това, което не бихме направили наяве, трябва да си заповядаме да се събудим: защото ние го правим в действителност, само че в Тънкия Свят! Астралът по такъв начин е намерил процеп (близка до него вибрация) в нашето съзнание. По някакви причини той не е могъл да ни накара да направим нещо недостойно във физическия свят. Но в Тънкия Свят, в своята родна стихия му е много по-лесно да се добере до дълбините на нашето тънко естество. Сънищата са прекрасен индикатор за чистотата на нашето съзнание, а значи са точен показател до каква степен е укротен астралът ни. (В древните светилища за да ускори проявата на всички скрити свойства на ученика-неофит, Учителят го е подлагал на изпитания именно по време на сън).
Астралът е същество, което не се поддава на коректно възпитание.
Той не се подава на никакви уговорки, защото няма съвест, тъй като съвестта е категория от висшата природа. Астралът не може да бъде засрамен, защото не познава срам. Не може да бъде убеден, че прави нещо лошо. По силата на своята природа астралът просто не е способен да разбере, кое е добро, кое е лошо – той няма анализиращо устройство.
При това астралът не се променя- той може само да се преструва. Ако астралът открие в нашето съзнание поне микроскопична дупчица, той ще се просмучи в нея, както тънкия пясък, донасян от гореща аравийска буря, се просмуква във всички пори на плътно запушените пукнатини в къщата.
Всяка сделка с астрала е обръщане назад.
(Помним изречението на Христос, разгледано в началото на годината:” Никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие” /Лука 9-62/
Или солният стълб, като “паметник на невярната душа”
Тогава и отговорихме на въпросите:
Може ли да се върви с глава, обърната назад?
Кой кара човека да се обръща назад?
Кое в човека иска да живее с миналото?
Всяка излишна отстъпка, която умът прави на низшата природа, предизвиква в него злорадство, хищна радост и още по-голяма упоритост.
Тъй като астралът е ненаситен, да го поощряваме, означава да се опитваме да задоволим неговата жажда. А това прилича на ситуацията, когато някой се мъчи да загаси огъня, като го полива с бензин.
Какво става с човека, който се предоставя на разположение на астрала, най-добре се вижда от примера с пияниците, алкохолиците и наркоманите. За човека, който се пропива, народа казва: “В началото човек пие вино, а после виното пие човека”. Това, което се нарича “зависимост” от алкохол или наркотик, не е нищо друго, освен пълната зависимост на човешката воля от астрала, от неговите страсти. Затова алкохолизма и наркоманията не са физически болести. Никакво физическо лекарство, нито една физическа процедура не може да излекува жертвата на астрала (който, ако не се справя сам, призовава на помощ астралите на други хора и елементариите-обсебватели).
Бели одежди за Небесата се тъкат само на Земята.
Битката с низшата природа започва на Земята и приключва на Земята
Връзката между кармата на човека и неговата битка с астрала е неразривна. От хода на битката зависи утежняването или облегчаването на кармата.
Кармата приключва своето действие (изчерпва се) само когато астралът е победен, и умът напълно е изчистен от страсти. Само тогава човек може да каже същото, което е казал Христос (Йоан, 14:30): ето, “иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо”.
Когато астралът е свързан здраво, той не може да вибрира. Ако човек не отслабва юздите, то емоциите в края на краищата, ще млъкнат, а значи, ще загубят властта над човешкото съзнание. И само тогава човек ще може да разбере, какво е истинската свобода – вътрешната свобода, освобождаваща мисленето от абсолютно не нужното привличане към ненужни неща и усещания.
Да допуснем, ако преди човек се обиждал по всеки повод (и без повод), то сега той вече няма да страда от същата болест. Ако по-рано някой по никакъв начин не е можел да се спре да оплюе някого зад гърба му, то сега той забелязва, че не изпитва ни най-малко желание да го прави, макар че обектът на критиката не е изчезнал никъде. Ако преди някой е нямал мира от ненавист към съперника или врага си, то сега човекът отбелязва странно безразличие, а понякога дори възниква желание за миролюбив контакт.
Такова изменение в насоката на мисленето означава, че при усмирен астрал нашето съзнание преминава на по-високо стъпало. И независимо от това, че пространството все така е препълнено с негативни мислеобрази, те вече не могат да проникнат в нашия ум. Умът в този случай прилича на добре ремонтиран покрив, когато и капка дъжд не прониква в къщата. В резултат на такъв “ремонт” – освобождаването от оковите на астрала – множество кармични последици се оказват неутрализирани!
“Оросителите отвеждат водата, където поискат; лъчниците изправят стрелата; дърводелците Огъват дървото по свое усмотрение; мъдрите гънат самите себе си” – така говори Гаутама Буда (“Дхамапада”), посочвайки ни, къде е нашето главно поле на битката за Царството Небесно.
Битката между низшата и висшата природа (битката между двете дуади – принципи или начала) се води всекидневно, ежечасно, всяко мигновение. Но до каква степен се изостря тя, когато напускаме земния план, ние не можем дори да си представим! Затова Учителите казват: трябва да приключим с астрала още по време на земния живот.
Борбата със себе си (само-отвержението) трябва да започваме и приключваме на Земята, - така ни учат Победителите, преминали до край земния път.
Такова изискване е разбираемо за всеки, който познава законите на Кармата. Земята е мястото на зараждащата се човешка карма. И докато причините, зараждани от всичките ни малки азове – ментално, астрално, физическо – са пластични, докато причините още не са се втвърдили, не са се вкаменили (т.е. кармата още не е станала зряла), “формата” им още е “мека”, податлива в една или друга степен. Значи ние още можем да успеем да променим, подобрим, дори унищожим такава карма (ако тя е лоша). В Тънкия Свят (в Света на Следствията), ние знаем, това вече не може да се направи.
Астралът е водел битката за човека на Земята, и тя не е била лесна за него – все пак да “вържеш” човека, още не означава да го покориш завинаги: човек ще се изтръгне от всякакви окови, ако е в състояние да прозре. Но Земята – не е родната среда на астрала. До каква степен той е силен и жесток, астралът ще покаже на човека в своята родна среда, когато последният ще напусне физическото си тяло. Всяко качество, което астралът е развил в земният човек, ще му напомни за себе си чрез тежките страдания, приличащи на мъките на богаташа от притчата на Христос, която споменавахме вече много пъти.
Себе си (и преди всичко астрала) е необходимо да “вържем” на Земята! Да “вържем” със здрави въжета и да оставим на Земята заедно с отхвърленото физическо тяло и земното съзнание. Засега такива хора в човечеството не са много. Но, както помним, онзи, който е отбивал успешно атаките на низшата природа, може да продължава битката с нея и в Тънкия Свят. Но на този, който е плувал цял живот по волята на вълните, не е насочвал със здрава ръка своя кораб в нужното направление – ще му бъде много тежко в астралната среда.
Белите одежди за Небесата се тъкат само на Земята, и в нечистите човек не може да влезе в Сферите на Духа. Синонимът на белите одежди е Красота. Ако на Земята мислите и въображението са били наситени с Красота – никаква опасност в Надземния Свят за човека няма. Така учат всички Учители на Светлината.
Още и още веднъж да се задълбочим в съкровения смисъл на думите, казани от Николай Рьорих: “Осъзнаването на Красотата ще спаси света”. Антиподът на Красотата е безобразието. Неговият носител е астралът. Ако влечението към безобразието не е изживяно по време на живота, след смъртта то ще срещне човека с чудовищата,с които е общувал и през физическият си живот(неосъзнато-ред.).
Само тъмата може да подсказва бизнес-идеите от типа на онази, която е направила от бивш затвор за особено опасни престъпници източник на доход, превръщайки го в обект на любопитство, което е свойство на животното и няма нищо общо с любознателността – свойството на човешката природа. Невежеството не знае, колко е опасен магнетизмът на подобни места, облъчени с извънредно тежки енергии. Именно стремежът (може би и неосъзнат) към безобразното привлича човека към подобни места. Също той кара туристите да купуват за спомен автограф на бивш престъпник. Именно влечението към безобразието на много хора от отиващата си раса позволява в изложбени зали да се появяват “художествени произведения” с нарисуваните голи мъжки части и надписа “Автопортрет” от долу…
Учителят на Шамбала, който в едно от въплъщенията си е носил името Николай Рьорих, казва, че дъното дори на добър кораб обраства с миди. Това, разбира се, пречи на неговия ход (намалява скоростта), но съвсем не му пречи да бъде все така добър кораб. А мидите? Те трябва и е нужно да се остъргват.
При всички хора на дадения стадий на еволюцията няма недостиг от многобройни недостатъци на характера. Това са “мидите”, които пречат на движението на човека нагоре. Но качеството и растежа на нашия дух, както и качеството на кораба, се определя съвсем не според “мидите”, облепващи нашето “дъно”. Главното за човека, когато той плува по живота, – е височината на издигането на неговия дух. Трябва всеки път летвата да се дига малко по-високо от предишното си положение. Налага се да напрягаме всички сили, за да преодолеем висотата. Още щом я прехвърлим, трябва пак да дигнем летвата и отново да напрегнем мислите и волята си. По-високо от това напрежение духът няма да се издигне.
Съкровената Наука казва, че в живота на всеки човек има достатъчно време и възможности за упражняване на волята, за натрупване на огъня във висшите центрове и за превземане на все по-голяма и по-голяма духовна висота. Тази възможност трябва да бъде използвана и в състоянието на бодърстване, и по време на сън (преди да заспим трябва да заповядаме на съзнанието си да работи в нужното направление).
Унижаването на своя дух и умаляването на собствените сили е най-грозна работа. Но, разбира се, не бива и да надценяваме своите сили и жизнените си възможности. Ако не сме се изпитали във вдигането на тежести, не трябва да говорим: “Аз съм слон! Ще вдигна всякакъв товар!” Да, не бива да вземаме багаж като за слон, а на нас да ни се подкосят краката,да ни излезе херния и ние безпомощно да се проснем на земята. Всичко трябва да бъде съизмеримо.
В пожизнената борба с астрала мъдрите съветват да започваме от най-малкото – от унищожаването на най-малкия ни лош навик. След това можем да се заемем с освобождаването от по-сложни и негативни черти на характера, от предразсъдъци, от много глупости и т.н.
Но да изкореним недостатък – съвсем не означава, че трябва да го… потиснем. (Много хора се придържат именно към такава погрешна мисъл.)
Колкото е по-силно потискането на недостатъка, толкова е по-голяма и неговата съпротива. Трябва постепенно, но неотклонно да заменяме отрицателните качества с положителни – подобно на това, как повишавайки вибрацията на молекулите (нагрявайки вода, например), от студеното правим горещо, а раздробявайки камъка на прах – твърдото и острото превръщаме в меко. По същия начин, ако увеличаваме вибрациите на долния полюс (където, например, се намира такова качество като ненавист), можем да ги издигнем до горния полюс (там, където се намира обичта). Изработвайки качество, противоположно на отрицателното, ние загасяваме, неутрализираме тази негативност.
Някой път, може би, трябва да си дадем възможността да задоволим изцяло желанието на низшата природа. Ако такова желание се намира под контрола на волята, то един прекрасен ден цялата прелест на съблазните ще се разсипе на прах.
При източните народи битува мъдрата древна поговорка: “Колкото и да казваш “халва, халва”, по-сладко в устата няма да стане”. Това е отражението на много древно учение за неразривността на думата (помисъл) при всяко начинание, при всяка дейност. Така и в борбата за своето преобразяване трябва да имаме предвид, че само едно искрено желание абсолютно не достатъчно.
Желанието да станем по-добри без да прилагаме за това постоянни усилия – е един празен звук. Не благородното желание да станеш по-добър само по себе си преобразява човека, не сама по себе си възвишената мисъл, а единствено прилагането на тези тънки енергии на дело, в земния живот. При всяка работа са важни не високите слова и горещите желания, а именно резултатът от тези благи помисли. Затова Христос казва, че оценката на хората трябва да се дава не според техните думи, а според делата, и дори вярата без дело е празна работа.
Дресирането на астрала в много отношения напомня дресирането на дивите животни. Но дори опитните дресьори предпочитат да дресират зверовете, когато те са още съвсем
малки. С голям як звяр борбата е тежка, опасна и нерядко е безуспешна.
Сериозно средство за укротяване на астрала е метода на самовнушението.
Но при прилагането му е необходимо да се знае, че астралът не се подава на силата на внушението, когато е в активно състояние, и още по-малко, в състояние на ярост. (Например, е абсолютно безполезно страстния пушач да си губи силите за самовнушение, когато се мята в търсене на цигара. В такива минути близките му няма защо да се мъчат да му втълпяват в съзнанието, че пушенето е вредно).
Само тогава, когато астралът е усмирен поне за кратко време, само в тези минути може да се прилага силата на самовнушението. През това време астралът практически е лишен от възможността за съпротива. Прилагайки сурови, твърди, волеви заповеди от противоположен порядък (не уговаряне! не молби! не убеждаване!), можем да парализираме активността на астрала за в бъдеще. Необходимо е да съсредоточим мисълта-внушение на противоположния полюс и колкото се може повече да си представяме състоянието на чувствата от висок порядък.
Ако на човека са му свойствени честите избухвания на гняв, придружени от грубост, той може да неутрализира своите недостатъци, като представя себе си в аналогичните ситуации във вид на уравновесен и изпълнен с достойнство човек. Страха можем постепенно да неутрализираме, като се представяме безстрашни в някаква заплашителна ситуация. Приказливостта следва да усмиряваме с твърдата заповед: “Да се мълчи, ако няма какво да се каже!”
В числото на начините на аутотренинга има много древна, и твърде проста наглед, препоръка. Да речем, някой в характера си има свойството да се паникьосва заради всяка дреболия. Човек може така да излезе извън релсите и да се притесни, че после още дълго време да не е в състояние да дойде на себе си.
Като резултат той започва да спи лошо, става раздразнителен, усеща болки ту на едно място, ту на друго. Този недостатък може да се надмогне, ако всеки ден…повтаряме думата “спокойствие”. Трябва да я повтаряме цял ден, без да я изпускаме от съзнанието си и обезателно представяйки себе си в такова състояние.
Да се наблюдава държанието на хората е полезно занимание: всички те са наши учители. И добрите хора и лошите са учители; и приятелите, и враговете; и минувачите дори, които просто са ни попитали, как да мина за еди къде си. Наблюдението ни е нужно не за да издирваме в човека това, което би могло да стане повод за клюки или осъждане. Всички хора в една или друга степен за нас са не само учители на живота, но и индикатори, показващи мярата на доброто и злото в човека и дори провокиращи язвите на нашия дух, за чието съществуване, ние, възможно, дори и не сме подозирали.
Когато виждаме недостатъци в другите хора, нека не бързаме да се възмущаваме и да осъждаме всички наред, но преди всичко да се погледнем в огледалото, което е в нас. Болшинството честни хора ще видят в него същото, което току що са видели в другите. Дори и в много променена форма, дори и само във вид на лека сянка, но в организма на преобладаващото мнозинство хора все още присъстват много отрицателни качества, изразени при едни повече, при други – по-малко; някой ги показва, някой щателно скрива.
Но ако надниквайки в човека с недостатъци, ние твърдо кажем: аз нямам такива, и в този случай не бива да мислим, че сме по-добри от другите. Тези качества липсват, но най-вероятно има други – не по-добри. Всеки един от нас, ако днес няма лоши навици или страсти, забелязани в някой човек, все пак ги е имал някога. Както е казал един от високите индийски йоги - всеки човек в миналото е имал много срамни деяния, но главното е, че сме воювали с тях и сме ги победили. Но за винаги ли? Това още предстои да се проверява и проверява.
Сега, след час, след месец, след година или след един живот, но външните условия ще се наредят така, че всичките наши вродени и до този момент скрити – лоши и забележителни наклонности ще бъдат изявени, и победата над всяка негативна черта на характера ни ще бъде проверена в живота. Здравината на нашата воля не веднъж ще бъде подложена на изпитание в нови битки.
На всеки от нас е позната иконата, на която е изобразен Георги Победоносец на кон, дигнал копие срещу дракона, който се извива в краката на коня. Това е много древно индуско и египетско изображение, което след това е заимствано от християните. Изображението има много съкровени значения. И едно от тях има отношение към битката с астрала, който наистина прилича на дракон. Астралът е хитър и коварен, и ако му е лошо, той може да се престори, че е укротен. Но щом се предостави удобен момент, всичко неизживяно до последния кодрант, ще се прояви, често – с още по-голяма сила. Затова, казва Учителят, над драконовата главата трябва да бъде не примиряващия жест на отворената длан, а винаги да е дигнато копието, готово за удар! Окото на воина трябва да бъде будно! Учителят не престава да повтаря древната мъдрост: победилият дракона тук, на Замята, ще бъде победител и в Надземната битка.
“Никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния. Марк, (3:27)
Който претърпи докрай, ще бъде спасен!
|
За глупостта
