|
Апостол Иаков: “всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешко естество,А езика никой човек не може да укроти: той e неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова”
/ап. Иаков 3-7,8/
-За празнодумците и сквернословите.
-Може ли глухонемия да бърбори без да спре?
-Защо мълчанието е злато?
Военният летец, романтик, поет и писател Антуан де Сент-Екзюпери казва, че най-голямото щастие е щастието хората да общуват. Наистина, не е нужно да се доказва никому, че способността на човеците да се разбират помежду си посредством речта е безценна.
Но да видим, как астралът превръща това истинско човешко щастие в нещастие, как използва чисто човешкото достояние за свои цели.
Казахме вече: ако астралът не вибрира, той не живее /такъв е законът на неговата природа/. Много от нас могат да намерят в своето обкръжение хора, които вибрират постоянно – т.е. не могат да млъкнат дори за минута. Те говорят и говорят, подхващат тема след тема, сякаш наплитат с кука бръмка след бръмка. Обаче астралът не само не може да изплете нищо свястно, но дори да довърши плетката до край. Още щом направи първия “ред”, астралът го разплита и отново започва работата си – ей така - просто, за да не бездействат “пръстите” му /в случая, за да вибрира езика на празнодумеца/.
Именно астралът дърпа езика на всички бърборковци-празнодумци. Това животно обича да приказва с езика на човека. Ако анализираме за какво говорят астралните бъбривци, ще забележим, че думите им приличат на словесни изригвания. /В дамските салони, например, фризьорките, вършейки работата си говорят без да спрат за свои и чужди дела. Тяхното безкрайно празно цвърчене много измаря клиентките, чиито уши се напълват със словесен боклук/.
Да обърнем внимание също и на това, колко празни думи изхвърля в заобикалящото пространство всеки един от нас, когато общува. Нека да разгледаме най-обикновени примери взети от всекидневието ни.
В стаята на тийнейджъра /точно по средата/ стои голям кашон от компютър. Бащата пита: “Колко време това нещо ще стои тука?” Вместо да го прибере без излишни приказки, синът подхвърля: “А къде да го сложа?”. “Където искаш!” - се възмущава бащата – “Не му е мястото насред стаята!”. Синът се заинатява, изприказва гирлянди от абсолютно празни думи и намира десетки причини, от които нито едната не може да оправдае неговата немърливост. Той казва, че кашона е голям. Трябва да го изхвърли? Но той може да потрябва за нещо. Да го сложи под леглото? Сякаш няма да се помести. Да изкара кашона на терасата? Ами, ако завали? Да го сгъне така, че той да стане плосък? Да не е луд, няма ли какво друго да прави?. До го отмести в някой ъгъл? В кой именно?
Астралът обожава подобни ситуации.
Още един пример.
…Семейство обядва. Мъжът казва на жената: “Супата не е солена. Къде е солта?” А солницата е точно пред него на масата.
….Омъжена дъщеря идва на гости при майка си и прави сладкиш. Вика от кухнята: “Къде да наредя парчетата?” /А къде ги нарежда друг път? Нима четиридесет годишната дъщеря не знае това? Или е забравила, къде стоят съдовете в бившата й къща?/
…В девет етажен блок спират водата и тока. Майка казва на 25-годишния си син: “Аз ще напълня шишетата, а ти – голямата кофа”. Синът неохотно се съгласява и произнася абсолютно безсмислената фраза: “Как да я кача, щом няма асансьор? По стълбището ли?!” “Може и не по стълбището, ако ще летиш!” – отговаря майката.
…Две момичета стоят на спирката и ядат сладолед. След като приключват с него, едната пита другата: “Къде да хвърля опаковката?” /А кофата за боклук, да отбележим, е до нея. Направи една крачка и без много приказки хвърли хартията и пръчката. Но, не! Астралът дърпа човека за езика и чрез него започва да дрънка сякаш не съвсем безсмислени глупости, но абсолютно ненужни в дадената ситуация думи./
Подобни примери – има на всяка крачка.
Онзи, който никога не се занимавал с възпитанието на своя ум, за да мисли, трябва задължително да говори! Затова ако от празнодумеца се отнеме възможността да се изказва на глас по всеки повод и дори без повод, той…няма да може да мисли! Това е най-низкото стъпало на развитие на ума.
В посочените примери ние имаме работа с хора, които вероятно стоят на по-високото стъпало на умствено развитие. Обаче излишната вибрация на техния език свидетелства за недисциплинирано мислене, с явни симптоми на празнословие. За да не се допускат подобни празни вибрации на езика, преди да прозвучат думите от горепосочените епизоди, човека би трябвало да си помисли: не е ли по-добре да свърши работата без излишни приказки - мълчаливо?
На пръв поглед би могло да ни се стори, че празнодумеца е безобиден. Наистина, мислим си ние, каква вреда може да ни донесе този, който народа често нарича с насмешка: “бъбривец”, “дърдорко” или “дрънкало”?! Сигурни сме, че като пропъдим такъв човек от себе си, цялото му празнословие ще изчезне без последици.
Но не е така. Вредата от всички видове празнодумци – битови, политически и радио-дърдорковци /които замърсяват и разрушават звуко-сферата на планетата/ вредата е огромна. Празнодумецът е болен човек.Това твърди Съкровената Наука, която много отдавна по излъчванията на човека може да определя не само физическото му здраве, но и неговата същност. Енергийно празнодумецът изглежда като не светеща сива сянка.
Освен това, се оказва, че празнодумците са много заразни. Те представляват особена опасност за слабоволните хора, които постоянно контактуват с тях. Не напразно народа уважава хората, които повече мълчат или говорят само по същество. Изглежда, подобно мълчание излъчва някаква тайнствена сила /което не рядко е точно така/.
Учителят казва, че празните приказки са лишени от магнетичност. А затова празнословието, пустословието, също и многословието изтощава жизнените сили и на самият празнодумец, и на онзи, който поддържа разговора.
В отиващата си раса с пустословие е заразена по-голямата част от човечеството.
Нека анализираме поне онова, за което ние - големите хора, говорим в къщи, на празничната маса, в кафенето на чаша чай? За какво си бъбрим при среща с приятелката си? За какво с часове говорят авто-любителите или хората, които разхождат домашните си любимци? От гледна точка на вредата от “преливането от пусто в празно”, дори докладите на най-различни конференции не биха могли да съперничат с “многозначителното” дърдорене на фризьорките.
А как мислите: може ли един …глухоням да бъде празнодумец? Оказва се - астралът е в състояние да накара да бърбори дори глухонемия.
Да разгледаме следния епизод. Това е действителен случай. Веднъж в тролея са пътували двама глухонеми и са водили диалог, разбира се, на пръсти. Единия е казвал нещо, а другия му отговарял. След малко на първия събеседник, темата, изглежда, е станала безинтересна. Пръстите му започнали да “отговарят“ кратко, той ги движел неохотно и постепенно е “млъкнал”, обърнал се с гръб и започнал да гледа през прозореца. Неговото лице е изразявало скука и умора. Но другарят му е искал да приказва. Той постоянно закачал спътника си, дърпал го и го карал да му гледа пръстите. Накрая “мълчаливия” не издържал и сърдито е направил характерен жест, който означавал: “Спри най-сетне! Остави ме на мира!” И глухонемия дърдорко млъкнал. Но още след няколко секунди “езика” – пръстите - е започнал да вибрира, изписвайки в пространството предишните беззвучни гевреци.
Както виждаме, астралът е в състояние да дърдори без да спре, дори ако езика на човека не може да говори. Кой знае, може би, в следващото въплъщение, кармата, за да научи на мълчание такъв празнодумец ще го лиши не само от слух и говор, но и …от пръсти?
В Тъмната Епоха на всяка крачка се срещат хора, изплюващи своите думи, като люспи, на вятъра, което свидетелства за хаотично мислене и безотговорност. На такива хора не може да се вярва. И, както биха казали древните, думите им водят към грях.
Мълчанието е злато. Но…Никодимовците, мълчащи в синедриона, когато съдят Учителя, не са нужни на човечеството!
Пустословието и многословието са родни братя. Речта е огнено явление.
Мълчанието е престъпно, когато трябва да говорим!
Учат ни да мислим без думи.
Понякога по време на разговор могат да ни обвинят в лошо възпитание, защото ние прекъсваме своя многословен събеседник на половин дума и отговаряме на въпроса му, без да го изслушаме до край. Такива забележки не винаги са справедливи. Работата е там, че общуване с многословни хора е също толкова трудно, колкото и с празнословни.
Пита се, какъв смисъл има в това, човек да изстреля още един пълнител с думи /дори подредени в правилни литературни изречения/, ако още от първата фраза всичко става ясно. Обаче хората, склонни към този порок, дори след получаване на отговора, сякаш, без да чуват, продължават да доизказват своята тирада, което предизвиква в събеседника им скука и раздразнение.
За сведение, Великите Учители изразяват своите мисли пределно кратко. А при изпращане през пространството на мисловни “телеграми”, съобщения, предупреждения, дори Заповеди /които дават на сътрудника програма за няколко години, а, може би, и за целия живот!/ Учителите, с цел икономия на психична енергия, често използват само …една дума, а понякога дори една…буква! /Да не забравяме: всяка буква е съкровен символ, който има множество еквиваленти, а значи, и значения. Духът на получателя знае, как да разшифрова пространственото послание/.
Не случайно е казано, че краткостта е сестра на таланта. В бъдещето ще ни предстои да се учим на култура на речта, чиито основни качества ще бъдат именно точността и краткостта при изразяване на мислите.
Святослав Николаевич Рьорих, когото никой не би могъл да упрекне в невъзпитаност и неуважение към хората, често е прекъсвал събеседника си още в самото начало на фразата и е развивал мисълта по-нататък в нужната посока /или незабавно е отговарял на още не формулирания изцяло въпрос, но е било понятно, за какво става дума/. Това показва преди всичко, че този високодуховен човек много е ценял времето си и е нямал никаква нужда събеседника да му демонстрира умението си…да говори правилно и да подрежда дълги и красиви фрази, украсени с причастни и деепричастни обороти.
Ще добавим тук още, че в древността многословието, както и пустословието са се смятали за грях. Учителят, Който е дал Агни Йога, предупреждава дори хората от Новия Свят: да не се задавят в многословието, в него се губят гъвкавостта и находчивостта. Казват ни: трябва да се учим да говорим не само по-съдържателно, но и колкото се може по-кратко. “Ние одобряваме съкращаването на езика. Желателно е да се съставят нови определителни изречения” /Община 141/.
Думата е сребро, мълчанието е злато. Това е общоизвестна поговорка. Не е случайно историята не е оставила следа за великите мълчаливци, които са се затваряли в килии, отивали в планински пещери, или в горската пустош, за да помълчат. Мъдрите са знаели: психичната енергия се натрупва в мълчание и високо размишление. Всяка дума, произнасяна от тези хора е била безценна.
Христос е заминавал в пустинята, за да възстанови силите си от допира с хората, да почине от техните разговори, а също, и Сам да помълчи.
Мълчанието е една от страните на живота на всеки сподвижник. Свети Сергй Радонежски всяка вечер е обикалял килиите на своите общинници и се вслушвал: няма ли празнословие? Ако се чували думи, игуменът ги е пресичал с леко почукване.
Лидерът на национално-освободителното движение на Индия Махатма Ганди задължително е мълчал веднъж на седмица. Ако е трябвало да съобщи нещо спешно, той го изписвал върху хартия, но не е нарушавал мълчанието! Какво е това? Една от формите на самобичуването? Една от суровите страни на манастирския живот? Или стремежът на политическия лидер за оригиналност в поведението? Не, разбира се.Това е проява на съкровеното знание за съкровената ценност на мълчанието, което не напразно е наречено злато.
Молдова е първата от бившите съветски републики, където от 1996 г. е било въведено заплащане за градските телефонни разговори. Ако те надвишавали 15 мин. на денонощие, всяка наднормена минута се заплащала. Нововъведението е предизвиквало множество неудобства, и всички са били недоволни. Но все пак в това икономическо насилие върху общуването между хората е имало една забележителна окултна полза. Когато се наложило телефонното дърдорене да бъде заплащано, хората започнали… по-често да мълчат и да се учат да говорят кратко и по същество. Нека монополистите увеличават своите печалби – това е тяхна работа, тяхна карма! Но не случайно мъдрите казват, че понякога колкото е по-зле, толкова е по-добре! Никой не може да прецени, до каква степен пространството над Кишинев се изчистило психично поради рязкото съкращаване на пустословието, клюките, злословието.
Пространството над нашата планета трепери от чудовищния поток на непрекъснато телефонно, телевизионно и радио - говорене. Но и тук Новата Епоха ще въведе ред.
Речта, казва Агни Йога, е огнено явление. И не напразно дългият разговор за еснафски дела предизвиква умора – по такъв начин се проявява изтичането на жизнената енергия, както се казва, “в канала”. Дори в сериозните разговори човек трябва да изразходва психичната си енергия много внимателно.
Мисленето трябва да бъде монолитно, учат Хималайските Учители. Те приветстват мълчаливата сдържаност като най-добрата форма на поведение сред разюзданото словоизригване. Нормите на поведение, казват Учителите, трябва да бъдат коренно преразгледани. А що се отнася до най-различните брошурки, които учат на добър тон и светско поведение, то това са просто пародия на истинността и достойнството на човека.
Обаче във всичко се изисква вместимост на двойките противоположения. Както доброто – не винаги е добро; както майчината обич – не винаги твори благо; както “по-добре” може да означава “по-зле” – така и мълчанието… не винаги е злато.
Говорейки за достойнствата на мълчанието, ще имаме предвид, че там, където е нужно да се каже нещо, трябва да се каже, а не да се мълчи!
На всеки е полезно да си замисли върху цитираните по-долу думи на Владиката на Шамбала от книгата Община /205/:
“Не Ни са нужни благонамерените Никодими, идващи през нощта и мълчащи през деня в синедриона. Всеки трябва да пази доверената тайна, но е длъжен да има думи за Нас. Твърди думи, които могат да смаят противника”.
/Никодим, един от учениците на Иисус Христос, член на синедриона. се е страхувал да признае, че е ученик на Учителя от Галилея, и затова е идвал при Него през нощта. Никодим е споделял мнението, че Иисус – не е обикновен човек, а е богочовек, но не се осмелил да заяви това открито. А защитата на Името на Учителя е равнозначна на защита на самия Учител./
Ние, които наричаме себе си последователи на Учението Жива Етика, сме длъжни да се запитаме: готови ли сме да не мълчим и да защитим Имената на Учителите, когато косматата лапа се опитва да стигне до Тях и да Ги полее със струя от своята отровна плюнка? /Както го правят от 1994 година насам въплътените в Русия йерусалимски синедрионци, които някога поискали смъртната присъда за най-великия от Учителите на Светлината/
Нерядко мълчанието /или премълчаването/ се поражда от страха.
Нима не от страх ученикът на Христос Петър три пъти се отказал от своя Учител? Петър като че ли не е мълчал, а е отговарял на въпросите, които му задавали хората, хванали Христос. Обаче… въпреки това той не си признал, че не само познава арестувания Учител от Галилея, но и се явява Негов Ученик. Апостолът изкупил с мъченическа смърт своето отричане от Учителя, когото само един от учениците не напуснал – младият Иоан. /Именно затова съдбата му се изградила другояче,за разлика от останалите 11-тима, и мъченическата смърт го подминала/.
Понякога по време на някой спор или приемане на важно решение мълчащият вижда, кой е прав, а кой не е прав. Той може да постави своята тежка дума на везните на справедливостта. Обаче, …не желае да се намесва в спора /или не иска да разваля отношенията си с неправия/.
И в този случай мълчанието не е злато, а отрицателно качество. Онзи, който не е прав и надделява в спора, ще бъде уверен, че щом приятелят му мълчи, значи той е на негова страна /макар че в действителност не е така/. А онзи, който е прав, но е побеждаван в спора, може да възприеме мълчанието на другаря си като неодобрение на своята гледна точка /макар че последния изцяло е на негова страна/. В този случай победеният може не само да почувства дълбока обида, че е останал без подкрепа в отговорен момент, но понякога е готов да скъса дружески отношения с бившия си приятел.
Има случаи, когато мълчанието /или премълчаването/ е равносилно на предателство. Затова трябва добре да си помислим, преди да вземем решение: да мълчим или все пак да говорим.
Мъдрите казват: за да се мисли, не е задължително да се говори. И не само на глас, но дори и на ум - а именно така мисли по-голямата част от човечеството на стария свят – като мисловно изговаря думите си
Учителите казват, че трябва да се учим да мислим изобщо …без думи. Тогава менталното тяло ще се развива чисто, т.е. без страсти.
Да се псува за здраве?!
В Книгата на Живота на сегашния Владика на Шамбала сред многото Му въплъщения по различно време и при различни народи можем да срещнем и името на основоположника на философията на християнството Ориген, и свети Серги Радонежски, и оня мъдър цар-проповедник, чиито изречения са станали една от книгите на Библия – Соломон. Мислите на този велик Учител от Шамбала ще ни помогнат да вникнем по-дълбоко в смисъла на изречението на Христос, произнесено във връзка с думите, които излизат от устата на човека и които му донасят добро или зло /в зависимост от своето качество, т.е. от качество на мислите му/.
Ето, какво ни казва Книгата Премъдрост Соломонова:
“От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда”.
“На мъдри езикът добри знания изказва, а на глупци устата глупост изригват”.
“Кротък език е дърво за живот, а не обуздан е съкрушение на духа.”
На разумен сърцето знание търси, а на глупци устата с глупост се хранят”.
/14-23; 15- 2.3.14/
Човечеството от Тъмната Епоха тежко боледува не само от пустословието и многословието. В края на тази Епоха хората на отиващата си раса са поразени и от заразата на сквернословието. Разпространението й е ужасяващо.
Когато Христос е казал, че човек със думите си ще се оправдае, и с думите си ще се осъди, Той е знаел, че в думата се крие много повече, отколкото бихме могли да си помислим. Той е знаел, че на върха на човешкия език може да има и целителното лекарство, и отровата, и острия меч, затова думите трябва да се употребяват много внимателно.
Христос, както и Буда, е призовавал хората да контролират своите думи. От Агни Йога научаваме, че думата е огнена енергия, проявена с помощта на човека от невидимо състояние във видимо. Това е мисъл, материализирана в звука /в думата/. Това е енергия, подбуждаща човека към действие и постъпки и предизвикваща в него или извън него едни или други психични състояния.
Дори в края на 20 век учените, които изследват свойствата на аурата с диагностични цели, не правят връзка между човешките заболявания и човешката реч, макар че винаги е имало лекари, които са се досещали, че мисълта по някакъв начин е свързана със здравето – и физическото, и психичното.
Обаче въпреки това през 20 век никой не свързва психичното състояние на обществото, увеличаването на броя на заболяванията и тежкото им лекуване с …многословието и празнодумството, и преди всичко с грубата реч и сквернословието.
Ето няколко фрагмента от Агни Йога, казани във връзка със сквернословието. В тях ще видим, че мъдростта на Соломон и Сергий е неизменна, тя само се разширява във времето и се задълбочава.
АУМ 38
Антиподът на молитвата е сквернословието. То смущава и замърсява пространството. В градовете е забранено да има фабрики с отровни газове, но кощунството и сквернословието са още по-вредни по своите следствия. Хората не желаят да се освободят от най-пагубното вещество, което поражда страшни разрушения…
Пазете се от сквернословието!
Надземното 94
Не съществуват земни думи, които биха могли в пълна мяра да предупредят хората да не губят себе си, да не губят планетата, да не оскверняват пространството.
Огнения свят 1-136
Всяко сквернословие и кавга е вече хвала на тъмата. Страшния нож не е вързан за колана, а лежи на върха на езика. Някога ще се наложи да се разбере, че казаното и помисленото е неизгладимо. Всеки, който насочва мислите си към благото може да се радва на това, и обратно.
Сквернословието е поразило човечеството от отиващата си раса така, както въшките поразяват мръсните части на града.
Но Учителите казват, че всяка мръсотия съвсем не е следствие на бедността, а на невежеството, и чистотата в живота е показател на чистотата на сърцето.
/Обаче някой богаташ може да има огромна прислуга, която да лъска къщата му, но и в тази външна чистота той да живее, като свиня. Навсякъде е необходима вместимост./
Грубостта на речта /на мисленето/ на хората от края на 20 век е невероятна. Дори не е за вярване, че в СССР още до преди няколко години сквернословът е лежал 15-денонощия в затвора за това, че е псувал на обществено място. Но след разпадането на тази страна за някакви си 4-5 години всичко се обърна с краката на горе!
“Днес псуването се е превърнало едва ли не в национална гордост наред с балета и ракетите – констатира най-четения в Русия вестник “Аргументи и факти” в статията “Словесното порно”. – Действително, в коя друга страна по света има такъв богат и могъщ втори език, основан върху пет съществителни и някакви си два-три глагола?..”
/Ще продължим цитата малко по-късно/.
Тъмата безумства. В това диво време дори… става модерно нецензурните думи да се употребяват навсякъде. Чуваме ги в киното, в телевизионните предавания, в естрадните песнички; натъкваме се на тях в романите и вестниците. Нецензурната реч се лее абсолютно безнаказано по обществените места, в трудовите колективи, в семействата. Хората псуват и по време на почивка, и на война, във вузовете и училищата, когато са на гости, във влака, в леглото, “в коридорите на властта”. Псуват образованите респектабелни и необразованите пропаднали. Псуват солидните босове и скитниците, престъпниците и пазителите на закона. Псуват на шега и на сериозно, ненавиждайки и обичайки, пияни и трезви, приятели и врагове, мъже и жени, стари, млади, съвсем малки и дори деца и от двата пола.
На кой човек би могло да му хрумне да включи пошлостта, безсрамните думи, затворническия лексикон в числото на елементите на Културата и да ги изтъкне като свойства на Светлината и Доброто. Преброените качества са много тежки астрални енергии, които пораждат зло. Те изпълват пространството над Земята със зловоние. Това не е метафора. Да се вслушаме в думата “зло-воние”, нали не сме я измислили ние. И въпреки това в Русия от края на 90-те се издават дори речници… на руски псувни и затворнически жаргон! При угасването на сърдечните огньове свободата на словото поражда психичните уродливци.
Пошлата реч и циничните думи правят дупки в защитната мрежа на аурата. През тях заразата на низшия Астрал лесно попада в човешкия организъм. Пошлостта, в това число и словесната, е психичното заболяване, казват Древните Учители. Тя утежнява кармата и задължително ще се отрази върху бъдещето въплъщение /може би във вид на вродена неизлечима болест/. Не са редки случаите, когато злокачественото сквернословие вече в текущият живот започва да се отразява върху физическото и психичното здраве на човека. Тези съкровени знания на Древните, изглежда, намират потвърждение при някои изследователи.
Да продължим цитирането на редовете от вестник “Аргументи и факти”, които ще ни накарат отново да се сетим за квантовата генетика, правеща първите си крачки като нова наука.
“Мнозина мислят, че мръсната дума… не е чак толкова страшно нещо. Уви, това не е така. Групата учени от РАН /Руската Академия на Науките – ред./ под ръководството на Петър Гаряев е стигнала до главозамайващият извод, че с помощта на словесните мислеобрази човек е способен да изгражда или да разрушава своя генетичен апарат… ДНК има свойството да “чува” нашата реч и дори да възприема смисъла на четения текст; при това ДНК-то далеч не е безразлична към получаваната информация. Едни съобщения я оздравяват, други - травмират…
Да погледнем статистиката. Ето няколко цифри. За 20 години броят на умствено и физически недоразвитите деца в Русия е нараснал 10 пъти. Около 80% от новородените имат някакво заболяване. Само всеки 10-ти абитуриент има “удовлетворително добро състояние” Всеки ден населението на страната намалява с 2500 души. Може ли някой да каже, каква роля заема в това нашата словесна разпуснатост? Не последна, всеки случай.”
Всеки, който в достатъчна степен е усвоил Основите на Езотеризма, не намира в изводите на групата на Гаряев практически нищо, което да не съответства на законите на Тънкия Свят.
/Дори ако приемем, че изследователите, за които става дума, допускат недопустимото, все едно след тях обезателно ще дойдат други, които ще докажат правотата на Петър Гаряев, защото от незапомнени времена цели поколения Адепти вече са знаели за окултната сила на Словото. Само че това знание Те са придобили не с помощта на интелекта, въоръжен с уреди, не по емпиричен път, а посредством духовиденето. /
Разбира се, има много причини за бедите, които преброяваме. И в това, че лошото здраве и деградацията на народа много мислещи хора /не е задължително да са учените!/ вече свързват със словесната разпуснатост, се вижда завоя на съзнанието в посоката на Съкровената Наука. Още Буда, преброявайки причините за човешкото страдание, назовава, като една от тях и “неправилната реч”. Същата мисъл /макар и с други думи/ изказва Христос, Който знае, че тънките структури на човека реагират на човешката реч в зависимост от нейното качество.
/Готама Буда учи, че Светлината, която може да избави човека от страданията и да разсее тъмата на неговото невежество, което е основата на всички беди, се състои в четирите благородни истини. Една от тях е засилването на всички елементи, които прекратяват пораждането на причини, предизвикващи безкрайното въртене на Колелото на Превъплъщенията. Пътят към освобождаването на човека от малкото му аз – златният път, приближаващ го към Великата Истина - Буда разделя на осем стъпала:
1 – правилно разпознаване /на причините и следствията/;
2 – правилно мислене;
3 – правилна реч;
4 – правилно действие;
5 – правилен живот /т.е. високите думи не трябва да се разминават с начина на живот/;
6 – правилен труд /без егоистични стремежи/;
7 – правилна бдителност и самодисциплина;
8 – правилно съсредоточаване./
Когато, обаче, човешкият дух се разлага бързо, невежеството покълва дори в мозъците на онези, които по силата на своята професия би трябвало да се занимават именно с културата на словото и езика. За да определим дълбочината на невежеството на човека от отиващият си свят, когато говорим за сквернословието, - нека да чуем фрагмента от статията, напечатана във вестник “Комсомолска правда”, с впечатляващото заглавие “Псувайте за здраве”. В основата й са положени рекомендациите…на учените-лингвисти от московския научно-изследователски институт…по езикознание!
Ето къде, наистина, едното полукълбо не знае, какви изводи прави другото! Съдете сами.
В началото на статията се задава въпроса: “Вярно ли е, че думата има реална сила?” Отговорът e -, да, има. За лошите думи четем следното: “Оказва се, че силата на ругатните е равнозначна на радиационно излъчване”, при това, съобщават изследователите, силата на облъчване от сквернословието е чудовищна - “40 хиляди рентген”! / За щастие, лингвисти съвместно с биолози са провеждали експеримент върху растения, използвайки семето на арабидопсис/.
От такъв мощен енергетичен удар, който носи в себе си лошата дума, се късат веригите на ДНК, разпадат се хромозомите и се объркват гените. Затова по-голямата част от семето е загинала, а останалите живи семена, са мутирали. Най-интересното е, че резултатът не зависи от силата на звука.
Да отбележим едно много важно нещо. Учените “ругаели” семето в повишено емоционално състояние, но с… “нормативни” /цензурни/ думи. Но, дори това, както виждаме, е оказало толкова пагубно въздействие, че “хромозомите им се разпадат, а гените се объркват”. А какво би станало, ако думите биха били нецензурни?
Но въпреки ужасяващите резултати на опита със семето на арабидопсиса, изследователите-лингвисти, чиято професия ги задължава да се борят за чистотата и културата на речта, а значи, и за чистотата на мисълта, не забраняват употребата не само на грубите, но и на откровено нецензурните думи! Препоръките им, меко казано, са доста странни.
Ако човек е отчаян, раздразнен, озлобен, агресивно настроен и т.п., за да “не разпръсква вредоносни вълни” те му съветват да изхвърли тази енергия…в най-груба словесна форма.
Обаче Агни Йога е на друго мнение. Учителите знаят, че от психичната отрова /дори ако псуващият е запечатан в оловна камера/ пространството не е защитено! Трябва да разберем, че пратката на мозъчния център не познава физичните прегради. Затова Владиката на Шамбала казва, че “…ругаенето трябва да се наказва много строго” Община 63. И че “сквернословието …води до понижаване на интелекта”.
Нека сравним това отношение към човешката реч на Учителите от Шамбала с рекомендациите, които се издават в милионни тиражи в “свободно-демократична” Русия от края на миналия век. Фрагментът от споменатата статия
"Псувайте за здраве":
Хората, които псуват предизвикват всеобщо осъждане. Но напразно.
Наскоро лингвистите намериха “идеалното общество” – хималайските шерпи: при тях са забранени смъртоубийствата, насилието, псуването, сбиванията. Обаче, както стана ясно, този благополучен, на пръв поглед, народец е най-дискомфортният в света. Шерпите приличат на бомба, готова да се взриви всеки момент. Веднъж на годината им се разрешава да престъпят границата на позволеното по време на състезанието по риторика, което се превръща в многодневни кървави сбивания.
Псувните и ругатните са ни нужни, както млякото на израстващия организъм. Ако не употребяваме ненормативна лексика, нашата енергия ще ни изгори отвътре. Учените от НИ институт по езикознание съветват: ако искате да псувате, по-добре е да не се сдържайте, а да го правете, като застанете в някой ъгъл или каменна ограда, за да не разпръсквате вредоносни вълни, и псувайте.
/Последните думи демонстрират дълбочина на нашето невежество относно мисловната енергия – могъща психична сила, чиито вълни, както си мисли някой, могат да се скрият в носната кърпичка, като капки влага по време на кихане/.
А за оскърбителите трябва да имате в готовност формулата: “желая ти същото”. За околните е безвредно, а по същество означава “зъб за зъб”…
Когато подобно нещо се препоръчва от най-четения в Русия младежки вестник, неволно стигаш до извода, че когато такава странност се предлага от учените, значи те са сигурни, че човечеството е деградирало окончателно. Заедно…с тях.
Да си спомним известното древно народно предупреждение “Написаното на хартия не се заличава с балтия!” – и за кой ли път да помислим за огромна отговорност на хората, наричащи себе си учени. Думите на учените ние възприемаме с особено уважение и много често – уви! – с безрезервно доверие. Но говорейки такива безотговорни неща, те сякаш пускат врабчета, на чиито краченца са завързани запалени кълчища. Какво се получава накрая, могат да отговорят древляните от времето на княгиня Олга – съпругата на княз Игор. Къщите на древляните, които по жесток начин екзекутирали Игор, били изгорени от собствените им врабчета.
Тук е мястото да цитираме фрагмента от Посланието на апостол Иаков. Той ще ни разтълкува много добре Христовата формула за вредата на всичко, което излиза от човешката уста, в т.ч. и за вредата на лъжливите думи и неуправляемото словоизригване. Да обърнем внимание и на това, какво сериозно осъждане получава безконтролното чесане на езика, който в тези случаи се запалва от геената. Нека помним, каква висока оценка получава човек, чиято реч, както е изисквал Буда, се намира под контрол на отговорния му ум.
Посланието на апостол Иаков./3: 2-11/
“Който не греши с дума, той е съвършен човек, мощен да обуздае и цялото тяло.
Ето, ние туряме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло”
Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и биват тласкани от буйни ветрове, с малко кормилце се насочват, накъдето кормиларят желае;
Тъй и език е мъничек член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкова гора запаля;
И езикът е огън, украшение на неправдата;езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни тяло и запаля колелото на живота, като сам бива запалян от геената;
защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и риби се укротява и е укротено от човешко естество,
А езика никой човек не може да укроти: той неудържимо зло и е пълен със смъртоносна отрова.
С него благославяме Бога и Отца, с него и кълнем човеците, сътворени по подобие Божие.
Из същите уста излиза и благословия и клетва: не трябва, братя мои, това тъй да бъде.
Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода!”
Разбира се не тече.
Говорейки за сквернословието, нека да кажем нещо и за…миризмите, защото сквернословите разпространяват зловоние.
Това, което ние наричаме аромат, миризма се отнася към свойствата на тънките и свръхтънките светове.Астралната материя може да има както божествено прекрасен аромат, така и непоносимо зловонна миризма.
В Астралния Свят, където няма физически неща, миризма излъчват астралните обекти и предмети. Но щом такива обекти на Астралния свят като …астроменталните образи /мислеобрази/ миришат, значи и нашите…думи излъчват различни миризми. Ако думите са необмислени, и особено, ако са груби /още повече ненормативни/, по-добре е да не се намираме в обществото на хората, които ги произнасят. Миризмата на каквато и да било ненормативна дума съвсем не е безвредна нито за самия човек, нито за неговото обкръжение, нито за аурата на Земята като цяло. Това психично зловоние е по-отровно, отколкото отровните газове, които се използват във физическия свят за масово унищожаване на хората.
Съкровеното Учение на Шамбала казва, че всичко, което излиза от човека, оставя след себе си психичната утайка /наслояване на енергия/. Такива утайки /в случая става дума за отрицателните натрупвания/ се разпространяват в пространството и се сгъстяват в местата, където се извършват недостойни за човека действия, произнасят се груби думи, раждат се мръсни мисли и чувства.
По миризмата на апартаментите и блоковете /понякога абсолютно неуловима за физическото обоняние, но усещана добре от особено чувствителни хора като вътрешен комфорт или дискомфорт/ може да се определи нравственото ниво на жителите. /Някой път въпреки външната чистота и прекрасен интериор на жилището, в него не се усеща нито уют, нито душевно спокойствие, и желанието колкото се може по-скоро да напуснем подобен дом възниква още щом сме престъпили прага му./
Дори обикновения нос може да усети разликата в миризмите на обсерваториите, научните лаборатории и борсите, където се извършват постоянни спекулации. По различен начин миришат музеите, библиотеките, театрите, концертните зали и казината, затворите, гробищата, психиатриите. Различна миризма имат детските домове и детските градини; спортните зали, където тренират гимнастиците и където се упражняват боксьорите, щангистите, културистите. Миризмата на дискотеките с гърмящият рок, в които множество хора конвулсивно се извиват в зловещия сумрак, коренно се различава от залите, където звучи прекрасна музика и се играят класическите и народните танци. Различна миризма имат сватбите и погребенията. Миризмите, които витаят над механите, публичните домове, кланиците и моргите изобщо не приличат на миризмите, излъчвани от свети места – както аромата на розовата плантация не прилича на миризмата на съдържимото в мръсния канал.
Но физическият нос, който в една или друга степен е в състояние да усети разликата в миризмата на споменатите места, не може да почувства психичната им миризма. Психичната миризма е по-фина, а значи – по-силна. Възхищението или отвращението, предизвиквани от нея са несъизмерими с физическите усещания; подобни психични миризми може да усети само обонянието на човек, който се намира в тънкото си тяло.
Астралът е смърдящо животно. Животното ще спре да смърди само когато престане да пулсира.
ГАИ 1-323. Мълчанието създава най-добри условия за натрупването на силите на духа. Всяка дума, казана на друг човек, ни поставя в зависимост от него, задължава с нещо и обръща цялото ни мислене към определен канал. След първата дума, идва втора, после трета и т.н. Мълчанието пък, не задължава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Зависимостта от другия проличава особено силно, когато се налага да изслушваме цели потоци на чужди словоизригвания, ненужни и скучни.По такъв начин духът се подтиска.
Освен това, крадящият чуждо време и сили за празни приказки е и пространствен вредител, защото замърсява пространството с мисловна слуз.
Можем да приемем за правило да говорим само, когато е нужно, и това, което е нужно, като избягваме излишни думи. Културата на речта изисква точност и краткост на израза, а следователно, ясност и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изразява нужната мисъл е показател за дисциплинирано мислене. По думите на човека лесно се вижда, до каква степен е дисциплинирана неговата мисъл.
Обикновено хората не разбират, че речта е огнено явление и затова тя се нуждае от строг волеви контрол. Често астралния палячо се изявява в ненужното яро емоционално словоизригване. Ако езикът не е обуздан не може да има нито равновесие, нито спокойствие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой – враг мой – когато е завладян от палячото. Колко съжалява понякога човек за думата, казана не на място, колко караници, разногласия и раздразнения пораждат несдържаните слова.
В тази сфера на огнената човешка активност / речта – ред./ трябва да се въведе ред, като човек осъзнае дълбоко, че е отговорен пред себе си и пространството за всяка казана дума. Можем да сравним думите с документи, които се разхвърлят навсякъде непредпазливо, и затова всеки един от тях може да бъде предявен на оня, който го е издал. Думата не изчезва, но остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишката със своя породител. Празните думи приличат на смет. Колкото повече са те, толкова по-голям е боклукът, с който човек заобикаля себе си и в който живее. Ние изгаряме собствената си аура не само с безпорядъчните си движения, но също и с такива думи.
Много несъобразности има в човешкото поведение. Не напразно народната мъдрост смята, че мълчанието е злато. Трябва да преразгледаме много неща във всекидневието си и много неща да променим коренно. Някой разбира, колко наситено и многозначещо може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, безмълвното общуване е преддверие към общуването в Тънкия Свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.
Аум, 38. Антиподът на молитвата е сквернословието. То смущава и замърсява пространството. В градовете е забранено да има фабрики с отровни газове, но кощунството и сквернословието са още по-вредни по своите следствия. Хората не желаят да се освободят от най-пагубното вещество, което поражда страшни разрушения. Да не говорим за болестите, породени от нарушаването на атмосферата. По-ужасни от всякакви болести са разрушенията на слоевете, заобикалящи планетата. Колко молитви и добри мисли са необходими, за да се запълнят пространствените дупки и язви!
Пазете се от сквернословието!
Аум, 248. Познанието е Нашия съвет и заповед. Познанието няма нищо общо с предателството и кощунството. Там, където се е загнездило сквернословието, не търсете истинското познание.
Братство 394. Звученето на думите трябва да бъде прекрасно – такава хармония ражда възвисено мислене. Не бива да се пренебрегва с каквито и да било средства за възвисяването на съзнанието. Сквернословието, като пространствена зараза, предизвиква понижаване на целия интелект. Безобразието във всички видове е опасна болест. Състоянието на човечеството сочи, къде има изцеляване и къде - разлагане. Време е да разберем, в какво се състои изчистването на земното битие. Не позволително е да натоварваме пространството с проклятия, които пораждат неочаквано невинни същества. Стрелата, пусната в движеща се тълпа, може да порази невинния. Така и мисленето може да порази слабото място, приготвено от кармата. Може би, без подобен удар, кармата можеше да се промени по някакъв начин, но неблагополучният удар поразява незаслужено. Затова хората трябва да разбират отговорността си за всяка изпратена дума.
Надземното, 278. В продължение на много векове Учителите са изпълнявали трудни задания…Налагало им се да се борят срещу кощунството и сквернословието.
Хората признават най-малко от всичко, че техните мисли и думи могат да причинят непоправима вреда. Невъзможно е да се внуши, че те разрушават психичната енергия, подхранват вредните същности, които наричаме изсмуквачи на психичната енергия. Освен при припадъците на гняв и раздразнение, много сквернословие се произнася поради невежество, обаче вредата от това не е по-малка.
Само разбирайки, какво е съизмеримостта, човек може да се предпази от самоотравянето. Представете си, какво трябва да чувства Учителят в такава отровна атмосфера както в земния, така е в надземния живот. Необходимо е сурово да се изкорени сквернословието, защото то посяга на благото на човечеството…
Мислителят казва: “Красотата ще спаси от сквернословието”.
Надземното, 866. Отдавна е дошло време да престанем да отделяме нравствеността от биологията. Отдавна трябва да признаем съществуването на всеначалната енергия и значението на еманациите и вибрациите. Но, въпреки очевидното, човечеството се мъчи да отрича Природните закони.
Човек е чувал много пъти за вредоносния химизъм на зломислието и злоречието, и все пак светът се препълва със зломислието. Никой не желае да признае, че такава злобна сила може да стане причина за израждане и други бедствия.
Надземното, 301. Отдавна е казано за проклятията, но човек кълне дори самия себе си за извършената несправедливост. Направете един опит: изпратете добрия човек на подвиг или му дайте много трудна задача и погледнете, как ще го хулят другите, без да мислят за възложеното поръчение. Хулители ще се окажат в повече, и само малцина, които самите са гонени, ще мислят за целта на подвига. Изригването на хули е главната пречка към успеха на еволюцията.
Хората не се замислят, от кого е изпратен вестоносецът? Не проумяват, кому вреди тяхното злоречие? Намират се и такива, които твърдят, че хулата им е безвредна. Обаче такива трябва да знаят, че всяка смет нарушава чистота.
Не веднъж сме били принудени да взимаме специални мерки за изчистването на пространството. Но подобни атмосферни изпразвания могат да предизвикат потресения, засягащи по своите последици и Тънкия Свят. Не често могат да се изпращат такива стрели. Ние имаме много грижи, когато виждаме, как не умно постъпват хората, създавайки бумеранги..
|
За празнодумците и сквернословите
