|
“Брахмачари” – какво е това?
В Индия съществува много древно понятие “брамачари” (“брахмачария”). Тази санскритска дума означава целомъдрие, или девственост, и може да бъде приложена както към жена, така и към мъж.
Предимно тази дума се отнася до брамина-аскет. По същество това е монах или религиозен ученик (чела). Не е задължително той да е отшелник или човек, който по някакъв друг начин е изолиран от света, жизнените проблеми и грижи. Това може да бъде и така наречения монах (ученик) в живота, но и същевременно много активен член на обществото, изтъкнат обществен и политически деец. Световно известният обществен деятел, забележителен мислител и религиозен реформатор Свами Вивеканада, например, е бил девственик.
Обаче понятието “брахмачари” е по-широко по своята същност.
Както е известно, величайшият мислител и мистик на Индия - Шри Рамакришна (Учителят на Вивеканада) е бил женен. Но той и съпругата му са останали девствени. Те никога не са имали обикновена съпружеска близост, макар че младоженецът след сватбата е казал на жена си, че дори и да не изпитва ни най-малък интерес към сексуалното явление, въпреки това, е готов, ако тя настоява, да изпълнява съпружеското си задължение. Но младата съпруга е разделила гледната точка на Рамакришна. Доброволният, съзнателен отказ на тези високодуховни хора от сексуална близост съвсем не е попречил на пълнотата на тяхното щастие. За такива съпрузи подобна близост вече не крие ни най-малка привлекателност. Сексът за тях е примерно същото, което са за човека, погълнат от научни търсения или друга творческа работа, общоприетите развлечения на повечето хора и трапезите с празни приказки, които не предизвикват при високоразвити хора нищо, освен отчаяна скука.
Ако пък имаме желание да задълбочим още повече разбирането на съкровената същина на целомъдрието, следва да си спомним за центровете на съзнанието (чакрите) – тяхното разкриване, движението, възгарянето, огненото преобразяване. Високите духове, устремени към духовно усъвършенстване знаят, че огънят, запален в центровете на съзнанието, както и всяка друга енергия, може да бъде доведен до огромно напрежение – той може да се сгъсти, концентрира и да се доведе до …кристалическо състояние.
Образуването на кристала на психичната енергия – засега е изключително рядко явление в човечеството. За извършване на този процес трябва да бъдат запалени всички центрове (чакри). Това е невъзможно да се направи без сътрудничество с надземния Учител и без абсолютна нравствена чистота. А последното е съвършено непостижимо без пълно замиране на каквито и да било личностни желания, в това число, и сексуалното, без съзнателен и съвършено естествен отказ от полов живот.
От век на век, от поколение на поколение два основополагащи култа винаги са лежали и лежат до ден днешен в основата на духовността на Индия – култа към Великата Майка и култа към Учителя (Гуру).
Шри Рамакришна е бил жрец на Богинята Кали, той е посветил своя живот на служене на Божествената Майка – Женското Начало на Мирозданието, творящата сила на Абсолюта, даваща живот на всичко съществуващо. Великата Майка на Света е праобраз на Космическата Красота. Божествената Светлина на Великата Майка на Света (Радж Раджисвари) от детски години осветявала вътрешния свят на този велик дух и хвърляла отблясъците си върху всяка жена. В тази светлина всички жени са изпъквали пред Шри Рамакришна като носителки на свещения огън на Великата Майка-Богиня, по тази причина той ги е почитал, както почитат светици. Той се прекланял пред Жената в нейния висш, духовен аспект, а затова в безграничната му любов към жената никога не са се проявявали каквито и да било животински чувствования.
Ето още един пример за брахмачари. Той е взет от живота на друг сподвижник на Индия, световно известния и световно уважаван Махатма Ганди, изтъкнат политически и обществен деец на Индия, в чието съзнание, както и в съзнанието на Шри Рамакришна, са се сливали в едно всички световни религии. *Но да обърнем внимание, до каква степен примерът с Ганди не прилича не предходния.
*Интуитивно прозирайки единството на всички световни религии, М.К.Ганди е търсел доказателства за това, безпристрастно изучавайки будизма, ведантизма, християнството, исляма. Като си спомня за лондонския период на живота си, на зрели години той казва: ”Моят неизкушен ум се мъчеше да обедини учението на Гита, “Светлината на Азия” и Планинската проповед (която е покорила въображението на юношата, – ред.)
От автобиографичната книга на Мохандас К.Ганди “Моя живот” научаваме, че по време на брака си той е водел доста активен сексуален живот. В ранната младост (а тя е преминала в Англия, където Ганди учил в Школата по право при Лондонския университет) той е прекарвал времето си както почти всички негови връстници, макар и да е спазвал обетите на своята религия. Обаче към 40 години, когато пътят на земното съсредоточаване е бил преминат и е започнал пътят на тънкото съсредоточаване, много неща били преосмислени, и Ганди стигнал до извода за необходимостта от пълно сексуално въздържание. Но човек, който има брак, няма право да взема решението да стане брахмачари, без да получи подкрепата на своята половина. След като се посъветвал със съпругата си, Ганди намерил пълно разбиране.
Понятието “брахмачари” може да бъде приложено също така и към съпрузи, които не се отказват от телесната близост, но са беззаветно предани един на друг и никога не нарушават съпружеската верност. В този смисъл за нас се явяват пример съпрузите Михаил Сергеевич и Раиса Максимовна Горбачьови.
И, разбира се, най-чист и свещен е бил брачният съюз, дал двама забележителни сина, на Вестоносците на Шамбала - Елена Ивановна и Николай Константинович Рьорих.
Тези примери са посочени само, за да знаем, че дори в Тъмната Епоха, когато тъмата застилва ¾ от небосвода на разума, все пак ¼ от този небосвод остават светещи, неприкосновени и съвършено недостижими за тъмата. Ако в тези тежки за разума и съзнанието еволюционни периоди, когато тъмата подлага на изпитание всеки човек, проверявайки го преди всичко за чистотата на мисленето, не би имало такова божествено отношение към жената, както при Рамакришна, ако в света нямаше целомъдрени съпрузи, за които понятието “свободна любов” е безобразно и отвратително, тъмата би погълнала Земята окончателно.
Относно масовото сексуално развихряне на Земята през ХХ век може да се каже същото, което и по отношение на развилняването на престъпността - и двете явления в еднаква степен са от тъмата; и двете в края на цикъла мощно са връхлетели Земята. Но еволюцията е устроена така, че когато настъпва време за подбора на годни зърна за новия посев, всеки човек задължително проявява своя лик, своята истинска същност, в каквото и да било. През това време самият живот създава условията за проявяване на тъмата във всеки човек. И когато тъмата стига своя апогей, тя превръща всичко, до което се докосва, в абсурд, и като резултат разрушава самата себе си.
Когато тъмата безчинства, обществото, загубващо здравия си разум, започва да издава такива закони, които откриват всички възможности за падението на човека. Но нима всички падат?! Както не всеки човек в края на цикъла участва в криминален безпредел, така далеч не всеки се превръща в сексуално разпуснат. Много хора, въпреки одобрителното отношение на обществото на отиващата си раса към сексуалната революция, не желаят все пак да се възползват от нейните свободи. И когато искат да създадат семейство, те търсят също такива високонравствени хора сред представителите на противоположния пол.
Разбира се, далеч не всички лекари, педагози, психолози, сексолози, социолози, законодатели, както на западния, така и на източния свят, приветстват още едно, извънредно съмнителното право, още една съмнителна свобода, завоювана от човечеството – сексуалната. Много прогресивни хора заемат съвсем противоположната позиция и в тежките схватки с по-многобройните си противници продължават да отстояват здравословния начин на живот, при който се отдава най-важното място на сексуалното въздържание, сексуалната култура
Много сериозни учени и лекари доказват, че прословутата “свободна любов”, а по-точно, култивирането на сексуална разпуснатост и развратност, са много опасни. Особено недопустима е такава свобода за подрастващото поколение, за младите. Ориентацията към подобна свобода е разрушила почти повсеместно много непреходни нравствени устои, опазвани от народа през вековете, и това, разбира се, не е могло да не се отрази върху влошаването на качеството на генетичния фонд на човечеството. (Не случайно казват, че лошото в човечеството се присажда и побеждава по-бързо, от доброто. В казиното, например, за една вечер човек може да загуби всички пари, които някой друг е събирал цял живот. Нравствените натрупвания – не са пари, но, както се оказва, и те могат да бъдат пропилени за половин век в “сексуалното казино”.)
В стремежа да се противопоставят срещу масираното настъпление на разврата, немалко учени доказват, че
“властта на половия инстинкт е твърде преувеличена, а недостатъците на умереността са привидни. Затова стремежът на психолози да вдъхнат нов живот в стария мит за необходимостта от секса, отдавна подкрепян единствено в угода на мъжете, но днес отстояван вече и за двата пола, са напразни опити. Такава необходимост просто не съществува. Екстремното, неконтролируемо желание почти винаги е следствие на ненормални условия.”
Цитираните думи отразяват обща гледна точка на най-добрите представители на учения свят, не поддържащи знаменития Фройд по въпроса за значимостта на секса, според който човек уж усеща удоволствие още от…младенчество (от момента, когато започва да сучи кърма) и потребността от който уж трябва да поддържа в течение на целия си живот.
Думите, цитирани по-горе, са коренно противоположни на гледната точка на знаменития автор на психоанализа. Те принадлежат на един американки учен от ново направление, изтъкнатия лекар-хигиенист, дал 45 години от живота си за пропагандиране на здравословен начин на живот, който той въвежда с огромни усилия, преодолявайки ожесточените нападки от страна не само на сексолозите, но и други представители на ортодоксалната медицина, обединена с мощния фармакологичен бизнес.
Името на този човек е Хърбърт Шелтън (1895-1985). Той, както често се случва в науката, става по-популярен след смъртта си, отколкото е бил приживе. Към края на ХХ век начинът на живот, който толкова дълго е отстоявал и пропагандирал Шелтън, намира много съмишленици, както в САЩ , така и в други страни.
Почти полувековното наблюдение на хиляди хора, болни и здрави, е позволило на Шелтън уверено да констатира:
“Колкото повече се игнорира сексуалното желание, толкова по-малко то ще безпокои човека. Библията казва: “Мъжете имат орган, който винаги е гладен, ако се мъчат да го задоволят, и който винаги е задоволен, ако го държат на гладно”.
“Дъщери на Слънцето, молете Господа в дълбините на душата си – да ви пази в чистота”.
Еволюцията намира полезно прилагане дори на парадоксите.
Великият Хималайски Учител Иларион в Учението на Храма казва:
“Мъжът и жената, които принизяват творческия божествен огън заради своите привички и физическите удоволствия, без да се вслушат в гласа на съвестта, без да следват наставленията на Учителите на Бялото Братство, заличават своите имена от книгата на ученичеството”.
В другия си урок Учителят подчертава, че чистотата родословна зависи от потомците, които произлизат от чистата основа и всичко, което замърсява тази основа, всичко, което я заразява, поставя под заплаха самия живот. Коварството и опасността на философията на сексуалната свобода, а казано просто разпуснатост, разрушава основата на високонравственото общество.
“Мъжът и жената, които си позволяват случайно съжителство, са виновни в престъпление срещу собствената си раса, което ще доведе в бъдещето лоши последствия”.
От едно време обществото е утвърдило негласен закон, че мъжът има право и на добрачни връзки, и на прелюбодеяние по време на съпружество. Жената пък, допуснала неверност в брака, жестоко се наказвала: привързвали са я към позорния стълб и всеки минувач, сто пъти по-безнравствен от нея, е могъл да плюе в лицето й; събличали я гола, мазали с катран и оваляли в пера, за да може после, удряйки с камшик да я гонят с викове из улиците на града; убивали я с камъни; завързвали в чувал и хвърляли във вода; карали я да изпие отрова и т.н.
Имало е време, когато при някои народи, дори европейските, мъжът е бил в правото си дори да продаде своята жена, като стока, да я изгони без средства за съществуване, безнаказано да я оскърбява и бие, дори да я убива. Насилието над жената от страна на мъжа се е запазило при всички народи до самия край на ХХ век. В царска Русия, например, най-нещастни са били…царевни, които са били лишавани дори от естественото право, която има една жена, правото на материнство.
Тези диви времена на женското безправие са отминали безвъзвратно. Но в края на Тъмната Епоха едната крайност се сменила с друга – сексуалната всепозволеност. Завоюваната “свобода на любов” е премахнала изцяло практически всички табу не само от мъжа, но и от жената, в това число, дори съвсем млада.
Но крайностите винаги са лошо нещо. Обаче ще дойде време, когато и тези диви времена ще потънат в Лета. Сексуалната разпуснатост на човечеството и особено онази масова, която е поразила хората в самия край на Кали Юга вследствие на сексуалната революция, ще се споменава, като тежък и срамен сън. Ако човечеството остане живо, просветлението на съзнанието и на двата пола е неизбежно
Ще дойде време, когато не само девствеността на момичето ще се опазва от юношата, но и девственият млад човек-брахмачари вече няма да бъде бяла врана и обект за насмешки при европейските народи.
В настъпващата Епоха на Огъня – Епохата на Майката на Света, Епохата на Жената – това ще дойде естествено, макар и не без усилия от страна и на двата пола.
Как се съблюдава качеството на популация в дивата природа, например, в еленово стадо?
Към наблюдението за качеството на стадо елени природата е призовала вълка. Той трябва да следи животните във владенията му да бъдат здрави и силни, и затова те се намират под опекунството на опитния селекционер, който постоянно им организира преглед за качество. Еленът, който не е издържал изпитанието, става плячка на вълка. Но никой не може да го обвини, че той е жесток по отношение на елена. Плячката е честно заработено заплащане, определено от самата еволюция, която знае, какво и как трябва да се прави в дивата природа, за да се запази популацията и да не се нарушава равновесието в природата.
Но хората – не са елени. И макар че за качеството на тяхната популация физическото здраве на родителите е извънредно важно, вероятно, по-важно е нравственото и духовното състояние на родителите.
Можем да предположим, че в човешката природа трябва да съществуват някакви механизми за подбиране на високонравствени родители. И може би един от тези механизми (достатъчно перспективен) е този, който се проявил в живота на американското общество по време, когато “свободната любов” е станала норма на живота на обществото. Затова абсолютно не случайно се появило съобщението, че в САЩ “нараства търсенето на девственици”.
Това прилича на парадокс. Като че ли подобно нещо не може да се случи в страната, станала инициатор на планетарната сексуална вакханалия! И въпреки това, именно в САЩ към края на ХХ век се заражда движението със съвършено… противоположен характер, отколкото сексуалното развихряне!
Да се опитаме да проясним тази мисъл.
Когато Епохата на Тъмата наближава своя край, разбира се, през някакъв период всички тъмни прояви достигат своя апогей, и тъмата сякаш завзема властта на Земята. Да, когато е “властта на тъмата”, в човечеството са неизбежни натрупванията на низшата астрална и мисловна енергия, в резултат на което негативните проявления се виждат навсякъде, и хаосът на страстите буквално залива хората.
Обаче животът се състои от двойки противоположения. И законът на противоположенията е такъв, че още щом енергиите на единия полюс започват да се събуждат, в същия момент се събужда енергията и на противоположния полюс.
Когато на могъщият позитивен полюс се събудил и започнал да набира сила, устремявайки човека към пълното разкрепостяване и истинската Свобода, незабавно започнал да действа и да се проявява противоположният, отрицателен полюс – Всепозволеност. Стремежът към пълното разкрепостяване на личността - както на мъжа, така и на жената, е довело до избуяването на нравствена и сексуална разпуснатост.
Този негативен полюс се подхранва с енергиите на онези хора, в чиито мисли идеалът за свобода, разкрепостяващ и вдъхновяващ човека за благородни постъпки, се деформирал. Той се изкривил, както се изкривява до уродство лицето на красавица в кривото огледало. Изопачаването на идеала за свободата е довело до това, че в правата на човешката свобода е било занесено правото за пълна сексуална свобода. И ние знаем вече, че в края на ХХ век това е намерило огромна подкрепа в средата на затъмненото човечество, като практически е унищожило идеала на целомъдрието не само при женени жени и девойки, но дори при малки момичета – бъдещите майки. Към сексуалните опити обществото е допуснало дори деца. Обществото от края на Тъмния Век било лесно убедено, че свободата на човека не бива да се потиска дори в най-противоестественото, срещу което се изправят всички древни народи, законодателите от всички времена – съвкуплението на хората от един пол; на тях (не навсякъде все още) е предоставена свободата да регистрират брака си!
Но, ще се повторим, съгласно закона за противоположенията, когато на единия полюс – полюса на сексуалната разпуснатост – се събужда енергията на низшата природа и обхваща масите хора, трябва да се пробуди и енергията на противоположния полюс, енергия на висока нравственост и целомъдрие. Нека в началото добродетелните идеи да не са популярни твърде много в народните маси и не са прекалено забележими. Но ще мине известно време и Епохата на Тъмата, както и всяка друга нощ, ще свърши. Със зазоряването на Светлата Епоха положителният полюс мощно ще започне да заявява за себе си. Неговите енергии неизбежно ще набират сила и, в края на краищата, ще станат превалиращи в обществото.
Съгласно вкаменената традиция, инициативата за създаване на семейство все още принадлежи на мъжа. С времето това, разбира се, ще се промени. Но засега дори най-плахият мъж трябва пръв да направи предложение за брак дори на най-смелата жена – а тя само може да го приеме или не. Но докато тази традиция е още жива, може би еволюцията е в състояние да я използва с благи цели, да конструира от нея някакъв пречистващ нравствен механизъм, наподобяващ вълка, който се грижи за здравето на еленовото стадо в своята околност?
“В САЩ нараства търсенето на девственици”. В това явление, което се появява в периода на безусловното утвърждаване на правото на “свободната любов” в американското общество, прозира забележителен пример за това, как еволюцията може да извлече ползата за човека от всичко. Дори от неговите условности и традиции.
Изглежда, еволюцията е решила да използва правото на мъжа да бъде инициатор във въпроса за създаване на семейството. Но при това има намерението да го използва в качество… на санитар на обществото – своеобразен пречиствател на женското племе от нравствено замърсения елемент. Нека засега по такъв, чисто механичен начин, но, както виждаме, в края на ХХ век събуждането на енергията на противоположния на разпуснатост полюс, все пак е започнало!
Някой ще каже: какъв парадокс! Та нали не някой друг, а именно мъжът е многовековния развратител на жената. Друг ще забележи, че мъжът не е вълк, а женското племе – не е стадото елени. Обаче еволюцията не се страхува да използва човешките парадокси в своите цели. А в екологичната връзка “вълци-елени” все пак може да се съгледа някаква аналогия, ако осветим проблема с морален човешки аспект.
С приключване на 2000 цикъл на Епохата на Риби и влизане на човечеството в Епохата на Водолея, Епохата на Тъмата трябва да се смени с Епохата на Светлината. Разбира се, отиващата си раса, отъмнена, замърсена, бездуховна, трябва да се смени с ново, пречистено човечество. Но това човечество няма да падне от небето, на някой още му предстои да го роди и отгледа. И този някой – бащата-майката – не бива да бъдат нравствено замърсени. Та всякакъв генетик, всякакъв селекционер лесно ще докаже, доколко е бил прав Христос, който още през времето, когато науката за наследствеността още не съществувала, е казал, че лошите дървета не раждат добри плодове. Народът също знае много добре, че крушата не пада далеч от дървото.
Затова в предутренната дрезгавина Господ Бог, изглежда, вече е започнал да нашепва на някои мъже, че трябва да си избират съпругата между девственици. И, както казахме, някои от тях имат достатъчно тънък слух. Може би именно по такъв странен начин започва спасяването на генофонда на расата? Напълно реално е да предположим, че девойката, която иска да се омъжи и да има деца, ще се отнася по-отговорно към собствената си чистота, ако такива тенденции все повече и повече укрепват в обществото. Разбира се, и просветата трябва да се заеме по-сериозно с проблемите, свързани с възпитание на съзнанието, а не да дава съвети, как да не се нервира една майка, когато забременява 13-годишната й дъщеря или защо момчетата не трябва да забравят не само пари за закуска, но и презервативи, когато отиват на училище.
Имало е време, когато църковниците са наричали жената изкушение на дявола. Тук сякаш , че има известна доза истина. Но именно от дявола е - буквалното разбиране.
Жената винаги е била изпитание-изкушение… за низшата природа на мъжа, която, за разлика от женската природа, винаги е жадувала за животинските наслаждения - от самия момент на разделяне на половете.
Изначално жената е трябвало винаги да изпълнява ролята на пробен камък на висшите аспекти на мъжа. При това й се е предназначавала ролята не само на пазителката на семейното огнище. Тя трябвало да управлява низшата природа на мъжа. Да я управлява! Но не да й угажда! Угаждайки, жената е спомогнала духовно-материалната природа да се отклони към животинския й полюс.
По природата си жената повече дава, отколкото получава. Ето и тук тя е отдавала себе си, своето тяло, все повече и повече отстъпвайки на мъжа в сексуалните му домогвания. Тя се страхувала от неговата груба сила и се предавала. Тя го обичала до самозабрава и не искала да страда дори животинската му природа. И тя дори не забелязала, как постепенно е станала съучастничка… в падението на мъжа и на своето собствено падение. Тя е позволила да бъде унизен висшият аспект на женствеността и се превърнала в играчка за мъжки забави, в жена-робиня.
Преди малко справедливо беше казано: именно мъжът е многовековния развратител на жената. Но идващата Епоха затова и се нарича Епоха на Жената, защото именно на жената й предстои сега да опази мъжа от низшата му същност.
В Новата Епоха жената ще е длъжна, преди всичко, да се пречисти и да издигне себе си. А след това тя ще започне да извисява и мъжа, привличайки не неговата животинска природа, а събуждайки висшата природа на мъжа с помощта на висшите аспекти на женствеността.
Ще дойде благословеното време, когато Мъжът, който векове наред е унижавал Жената и е потъпквал свободата й, изгонвайки я от светая светих, в знак на своята велика признателност за спасението на духа ще построи в чест на своята Водителка и Спасителка Храма на Слънцето.
Ще дойде време, когато светът най-накрая ще се управлява от Двете Начала, съединени със светлината на божествената любов. Надмощието на едното от Началата винаги и неизбежно довежда всякаква цивилизация към дисхармония, безобразие, деградация и гибел. Земните хорат на Идващата Епоха ще осъзнаят, че Птицата на Човечеството не може да лети с едно крило…
В Учението на Храма, дадено от Великия Учител Иларион, е казано, че мъжете и жените, които са готови да унижават висшия творчески огън заради своите навици и физически удоволствия, отдавайки предпочитание на животинските инстинкти, зачеркват своите имена от книгата на ученичеството. Но също така Учителят посочва именно жената на Новата Епоха, като Главния Отговорник за чистотата на Расата:
“В идната епоха за разпусността на нравите именно от жената ще се изисква повече от мъжа. Времето на мъжа ще дойде през другия период, както това е било в предходната епоха. В сегашния цикъл на жената се дава великата възможност за възраждане, затова Аз призовавам, Дъщери на Слънцето, молете Господа в дълбините на душата си –да ви пази в чистота”.
|
“Брахмачари” – какво е това? 3
