искрено ти благодаря за разбирането и за опита да се поставиш на мое място. оценявам го най вече като позитивен стремеж, като съпричастност. благодаря ти :)

това което пишеш за самодостатъчността прекрасно го разбирам и приемам. а ти понякога замисляла ли си се, че нещата за които говорим на разумно, теоретично ниво всъщност не са точно такива каквито изглеждат? т.е. нещо може да звучи много хубаво, даже прекрасно, когато го пишеш и мислиш, но щом се превърне в необратим факт вече го възприемаш по малко по различен начин.

а за истината - дори Иисус, който е знаел цялата истина, знаел е не само миналото но и бъдещето, дори той малко преди смъртта си се е молил "татко отвърни тази горчива чаша от мен".

и с последният си дъх е изрекъл "защо ме изостави..."

ако някой ти каже, че не изпитва съмнения, че истината го е направила свободен и вече не се безпокои от нищо и за нищо, не му вярвай. ограничени са възможностите на тленното ни съществуване.