Къде си, Боже? Къде се дяна?

Дойде ли време и за промяна?

Да се намесиш, дойде ли време?

Да ни помогнеш с туй тежко бреме,

което мъкнем на плещи слаби.

Чада сме твои и верни раби.

Безброй години вериги носим

и твойта милост с надежда просим.



Къде си, Боже? Не ме ли чуваш?

Защо се, Боже, на глух преструваш?

Нима не вижадаш под Теб земята,

със мъки, болка и скръб залята,

как тъжно стене, за помощ моли.

Спаси ни, Боже, от тез неволи!

Така не може да продължава.

Светът ни, Боже, се задушава.



Къде си, Боже? В небето синьо

стоиш и гледаш. Къде си, свиньо?!

Сред град небесен в доволство тънеш.

Подобно плужек се гнусно гънеш.

От трон небесен защо надничаш?

Защо ни лъжеш, че ни обичаш?

Защо със нас се забавляваш?

За нищо, Боже, ти май не ставаш.



Къде си, Боже? Не, теб те няма.

Това е просто лъжа, измама.

Във Тебе никой не вярва вече.

Сам ти се, Боже, на туй обрече.

Не вярвам в тебе. Какво ли чакаш?

Делата свои защо протакаш?

Да съществуваш, аз знам, не може.

Все пак къде си? Къде си, Боже?